Киър Стармър и лейбъристите ще съставят следващото правителство на Обединеното кралство след категорична победа на парламентарните избори. Остават няколко места за обявяване, а лейбъристите имат 411 места, което е доста над 326-те, необходими за мнозинство в Камарата на общините.

Опонентите често осмиват Стармър, наричайки го скучен, пише Би Би Си. Той обича да изтъква ангажимента си да спазва всички видове правила. Един от колегите му дори го нарича "Мистър Правила".

Нарушил е закона само веднъж. В младежките си години е хванат от полицията за продажба на сладолед без разрешително. Сладоледът бил конфискуван, но този инцидент не му донесъл никакви неприятни последствия.

Не е склонен да разпространява информация за чертите на характера си в интервюта, но веднъж признава, че има склонност към съревнование. В интервю за вестник "Гардиън" той казва: "Мразя да губя. Някои хора казват, че всичко е въпрос на участие, но аз не принадлежа към този лагер".

"Киър Стармър кима съчувствено, докато млада майка разказва по разтърсващ начин как е гледала по телевизията кадри от фаталното намушкване с нож на 21-годишния си син, чието сърце е било пронизано с един удар. "Благодаря ви за това" - казва мрачният Стармър на жената и на други роднини на жертви на нападения с нож, докато миналата седмица стоят около дървена маса и обсъждат начините за борба с насилствените престъпления. "Това е наистина, наистина силно", допълва той.

Това не е най-приятното предизборно събитие за кандидата седмица преди изборите, които неговата опозиционна партия спечели. Но то е напълно в характера на Стармър, 61-годишен бивш адвокат по правата на човека, който все още се държи не толкова като политик, колкото като прокурор, който води дело", пише в. "Ню Йорк Таймс" в публикация от преди няколко дни.

Искрен, енергичен, практичен и без да прелива от харизма, Стармър се намира на прага на победа без звездната сила, която бе характерна за предишните британски лидери на прага на властта, независимо дали става дума за Маргарет Тачър, шампионката на свободния пазар от 80-те години на миналия век, или Тони Блеър, аватарът на "Cool Britannia".

И все пак Стармър успя да направи един вероятно сравним политически подвиг: По-малко от десетилетие след влизането си в парламента и по-малко от пет години след като партията му претърпя най-тежкото си поражение на изборите от 30-те години на миналия век насам, той превърна лейбъристите с безмилостна ефективност в избираема партия, като я придвижи към центъра по отношение на ключови политики и същевременно се възползва от провалите на трима консервативни премиери.

"Не забравяйте какво направиха те" - заяви Стармър на митинг в Лондон в събота, като се разхождаше по сцената в изгладена бяла риза с навити ръкави. "Не забравяйте "Партигейт", не забравяйте сделката с COVID, не забравяйте лъжите, не забравяйте подкупите."

Изброявайки този парад от скандали и кризи на Консервативната партия, той изправи на крака тълпата от 350 души. Но това е рядък момент на плам, който разкрива загадката на Стармър.

Социологическите проучвания, които предричаха, че партията му ще спечели огромно мнозинство в парламента в четвъртък, също така показваха, че той не е обичан от британските избиратели. Те се опитват да заобичат един човек, който изглежда не толкова спокоен на политическата арена, колкото в съдебната зала, където се е изявявал отлично.

"Той не се справя с показната страна на политиката", каза Том Болдуин, бивш съветник на Лейбъристката партия, който публикува биография на Стармър. Докато други политици се стремят към възвишена реторика, Стармър говори сериозно за практическо решаване на проблеми и поставяне на строителни елементи един върху друг.

Джил Рутър, бивш висш държавен служител, която е научен сътрудник в лондонската изследователска група "Обединеното кралство в променяща се Европа", казва: "Той е непоносимо - някои биха казали досадно скучен в своята дисциплина. Той няма да разтупти сърцата, но изглежда сравнително премиерски".

Роден в Лондон през 1962 и израснал в работническо семейство с четири деца в Съри, край британската столица, Стармър не е имал лесно детство. Връзката му с баща му, производител на инструменти, е далечна. Майка му, медицинска сестра, страда от изтощително заболяване, което през цялото време я кара да влиза и излиза от болницата. Стармър е първият завършил колеж в семейството си, като първо учи право в университета в Лийдс, после в Оксфорд, а след това работи като адвокат, специализиран в областта на правата на човека. През 2008 г. Киър Стармър е назначен за директор на Кралската прокуратура, което означава, че е най-висшият прокурор в Англия и Уелс. Той заема тази длъжност до 2013 г., а през 2014 г. е посветен в рицарско звание, като по този начин става "сър".

Семейството му е ляво настроено. Стармър е кръстен на Киър Харди, шотландски синдикалист и първи лидер на лейбъристите. По-късно той си спомня, че като тийнейджър е искал да се казва Дейв или Пийт.

Когато консерваторите запитаха дали Стармър също е нарушил правилата за локдаун, като е пил бира и е вечерял с колеги от Индия през април 2021 г., той обеща да се оттегли, ако полицията установи, че е сгрешил. Той беше оправдан - епизод, който според съюзниците демонстрира стриктното му придържане към правилата и предлага ярък контраст с лидерите на Консервативната партия.

Политическите компромиси на Стармър обаче повдигат въпроси относно неговия подход. Той обслужваше левия бивш лидер на лейбъристите Джереми Корбин, като пое отговорността за политиката за Брекзит в момент, когато много от умерените членове на партията отказаха да се присъединят към екипа му.

Когато Корбин се оттегли от поста си след загубата през 2019 г., Стармър се позиционира като негов наследник, печелейки с платформа, която включваше достатъчно от политиките на Корбин, за да успокои силното тогава ляво крило на партията.

След като беше избран обаче, Стармър пое контрола върху партийната машина и извърши забележителен завой към политическия център. Той се отказа от предложението на Корбин за национализация на британската енергийна индустрия, обеща да не повишава данъците на работещите семейства и се ангажира да подкрепя британската армия, надявайки се да прогони антипатриотичния етикет, който се лепна на лейбъристите по времето на Корбин.

Стармър също така изкорени антисемитизма, който беше заразил редиците на партията при управлението на Корбин. Въпреки че не е правил връзка между това и личния си живот, съпругата му Виктория Стармър произхожда от лондонско еврейско семейство.

Мисис Стармър, която работи като специалист по трудова медицина в Националната здравна служба, от време на време присъства в предизборната кампания. Двойката има две деца в тийнейджърска възраст, чийто личен живот пази неотлъчно. В съответствие с наследството на съпругата му, семейството понякога спазва еврейските традиции у дома.

С изключването Корбин Стармър показа безмилостната си страна. Той дори попречи на Корбин да се кандидатира за мястото си като кандидат на лейбъристите, въпреки че води кампания като независим. Помощниците на Стармър контролират стриктно списъка на лицата, на които е разрешено да се кандидатират за парламента, като отстраняват други кандидати, считани за твърде леви.

Съюзниците на Стармър казват, че той е наясно с възможностите си и работи усилено, за да се справи със слабостите си. Въпреки че не е естествен оратор, речите му са се подобрили от първите дни в парламента, когато един критик оприличи представянето му на "гледане на публиката на литературен фестивал, която слуша четене на Т. С. Елиът".

Критиката е неприятна. "Той не харесва етикета "скучен" - казва Болдуин. "Никой не обича да го наричат скучен, а той наистина не го харесва."

Приятелите на Стармър го описват като човек с чувство за хумор, добър семеен живот и истински страсти извън политиката. Въпреки операцията на коляното, той все още играе футбол редовно и състезателно (често запазва игрището и избира отбора). Той е страстен фен на футболния клуб "Арсенал", който играе недалеч от дома му в Северен Лондон.

В някои отношения Стармър е подпомогнат от сравнително скорошното си пристигане в Парламента. Той не е въвлечен в междуособиците на предишните лейбъристки правителства и не е опетнен от лоялността към бивши лидери като Гордън Браун и Блеър, въпреки че сега отношенията между него и Стармър са в разцвет.

Има и недостатъци. Сравнително малко са лоялните на Стармър, които са готови да се бият в окоп с него. Същата липса на страст се отнася и за много избиратели. Те може и да намират лейбъристите за по-малко оспорвани, отколкото при Корбин, но това не означава, че гласуват с вълнение.

"Целта на Киър Стармър беше да спре да дава на хората причини да гласуват срещу лейбъристите и той постигна голям успех в това", казва Стивън Филдинг, почетен професор по политическа история в университета в Нотингам, Англия. "Но не е толкова добър в това да кара хората да гласуват за лейбъристите", допълва той.

Същото усещане за незавършеност витае дори сред онези, които се възхищават на Стармър. Въпреки многото часове, които Болдуин е прекарал с него в проучване за биографията му, той казва, че в лидера на лейбъристите има "нещо леко недостижимо". "Той е много затворен човек, който не се доверява лесно. Не е като да се излива емоционално", казва Болдуин.

Макар Стармър да е започнал да говори повече за личната си история, честите му споменавания, че е "син на майстор на инструменти", израснал в "къща в предградията" - по-скоро изглеждат повърхностни, дори механични.

"Той не вижда защо трябва да излага на публичен показ себе си и целия си вътрешен свят", казва Болдуин, който допълва, че понякога му е трудно да получи нещо повече от едносрични отговори от Стармър на лични въпроси. Веднъж той си спомни, че го е помолил да разкаже по-подробно за чувствата си по повод на инцидент, който го е притеснил.

Отговорът бил кратък, директен и не помогнал особено. "Бях много разстроен" - казал Стармър.

Дир.бг