Почти всички футболни герои на България, достигнали полуфиналите на Мондиала в САЩ през 1994-а, се събраха с благотворителна цел, отбелязвайки 30-годишнината от незабравимото американско лято.

Легендарните ни национали учредиха благотворителната фондация "Футбол 94", която ще има за цел да помага при нужда на някой от участниците в американското лято или на други биши наши национали, като повод е коварната болест, с която се бори Петър Хубчев. Другата цел на фондацията ще е да помага на деца в неравностойно положение.

Още пред дни идеята публично обяви Красимир Балъков, а до него застанаха огромна част от героите от САЩ 94.

Христо Стоичков и Борислав Михайлов, в отношенията на които имаше меко казано разрив в последните години, застанаха рамо до рамо в името на каузата и дори дадоха съвместно интервю преди старта на първия благотворителен търг, организиран от фондацията.

Други герои от САЩ 94 - Красимир Балъков и Емил Костадинов признаха, че това е първият момент от американското лято преди 30 години, когато всички членове на онзи национален тим са наистина обединени.

"Искам да кажа на всички, че най-щастливият момент след Световното, е днешният, тъй като отново сме всички заедно. Това е пример за нашите политици. Нека да погледнат.

Фондацията сме я изградили на идеята, след като няколко от футболистите се разболяха от коварна болест. Това е благотворителна цел, като искаме да съберем средства не само за националите, а и за млади и талантливи футболист. Надявам се да бъдем подкрепени. Няма да спрем дотук. Най-важното обаче е да имаме подкрепа от хората. Искаме фондацията да остане след нас", заяви Балъков.

Със сигурност най-голям интерес предизвика общото интервю на Христо Стоичков и Борислав Михайлов, а рамо до рамо двамата казаха следното, като носителят на "Златната топка" направи жест и даде думата на "капитана", както той само го нарече.

"Ние винаги сме били заедно и ще продължим да бъдем заедно. Когато сме заедно, винаги сме били силни! Надявам се в тази благотворителна инициатива да успеем да съберем нужните средства, за да можем да помагаме на хората", заяви бившият президент на БФС.

След него думата взе Стоичков, който пък сподели:

 "30 години минаха много бързо, но спомените остават. Радостен съм, че играх с такива великолепни момчета. Неслучайно на това световно първенство попаднахме двама в най-добрата единайсеторка заедно с Краси. Това, което постигнахме, като отбор - резултатите са най-малкото. Успяхме да покажем, че притежаваме характер, хъс и уважение - в най-трудните моменти сме били заедно.

Думата "аз" не я използвам никога. За мен Боби винаги е бил капитанът на този отбор. Не съм забравил първите ми стъпки в националния отбор. Винаги сме го слушали като капитан. Човекът, който трябваше да поведе отбора, е той. Никога не сме имали разминавания в тези отношения. Никой на никого не прави жест. Това е уважение. Това, че сме имали разминавания във времето - времето лекува. Не е трудно да стиснеш ръка и да кажеш "извинявай". Това е нашият път. Както сме били противници, така сме били и съотборници.

В Залата оставих едно бяло платно само с номерата. Върнах се във времето, когато не споменаваха наши имена. Спомените са нещо невероятно! Хванахме последния самолет и се върнахме последни от Световното първенство. Когато си в тези 24 отбора на света и си завършил четвърти, това показва какви личности и спортисти сме били. Той, като капитан, още от първия ден до нашето завръщане - това, което си бяхме обещали да го свършим - да играем със сърце, го направихме"

Човекът, вкарал победния гол срещу Германия за 2:1 на четвъртфинала - Йордан Лечков, сподели:

"За мен винаги успехите са на колектива. Когато сме обединени, се получват нещата. Важно е, че сме тук. 45 дни е миг, част от живота на един човек. Не разглеждам само един мач, а цялото събитие в Америка.

Трябва да бъдем по-задружни. Дано повече хора подкрепят тази идея".

Мажоритарният собственик на Левски - Наско Сираков, също бе в отлично настроение и заяви:

"Не сме били толкова разделени, за да има обединение. Удовоствие да съм сред тези хора. Тези 30 години минаха като един миг. Сега си давам сметка с какви велики футболисти съм имал шанс да играя.

Ние с повечето се чуваме често, но имаше хора като Велко Йотов, който не го бях виждал от 10 години. Не вярвам да се напиват така, както на Световното. Казах им да бъдат по-внимателни".

Дир.бг