Ружди Ружди се прибра в България, след като в петък донесе на страната ни титлата в тласкането на гюле категория F55 от Параолимпиадата в Париж.

За 33-годишният атлет това е трето параолимпийско отличие, след като в Рио през 2016-а пак бе на върха, а преди три години в Токио остана със среброто.

Ружди, който е световен рекордьор в дисциплината си, изрази мнение, че този медал е с по-голяма тежест от другите, които е спечелил досега. Освен трикратен медалист от Параолимпиада, той има и три европейски, както и четири световни титли, като с изключение на едната континентална, която е в хвърлянето на диск, всички други са в тласкането на гюле.

"Този медал тежи повече от другите, защото минаха много години и става все по-трудно да се печелят медали, особено златен. Много е трудно да си на едно ниво толкова много години, с толкова много контузии. Щастлив съм, че успях да стъпя на върха. Радвам се, че чух химна на България в най-важното състезание.

Бях много подготвен, исках да спечеля, но ме беше страх да кажа, че отивам за медал. Защото всичко се случва - съдии, фалове... Не исках да си удрям една спирачка предварително. Отидох, борих се до последно и успях", заяви щастливият шампион на столичното летище.

"Това трябва да се изживее, все едно за първи път спечелих златен медал. Имах подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на треньорми Радостин Тодоров, без когото нямаше да успея. Той ме научи на абсолютно всичко, каза ми, че трябва да го слушам и ще ме направи световен шампион и световен рекордьор", добави още Ружди.

Спортистът се върна и пет години назад, когато е участвал на световното първенство в Дубай с висока температура, а много голяма рана е довела до спешна животоспасяваща операция заради натравяне на кръвта.

"Искам да продължавам, докато имам сили. Винаги има мечти за сбъдване и затова аз ги гоня. Най-важно е другите да не се отказват, да се борят и да слушат треньорите си. Ако не бях с увреждания, сигурно нямаше да бъда спортист. Сигурно нямаше да се случи това нещо. След катастрофата в Павел Баня се видяхме с Даниела Тодорова и започнах да се занимавам. А и попаднах на добър треньор, който ме научи. Имах желание и талант", завърши шампионът.

Той се захваща с атлетиката през 2008 година, след като преживява въпросната катастрофа, a днес вече е трикратен олимпийски медалист.

Дир.бг