Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис се очаква да представи в събота планове за увеличаване на пенсиите, намаляване на осигуровките и подобряване на обществени услуги в опит да си спечели обратно избиратели, недоволни от продължителна криза, свързана с разходите за живот, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

В годишната си реч, посветена на икономиката Мицотакис, ще се съсредоточи върху повишаването на покупателната способност и увеличаването на финансирането за образование и здравеопазване, казаха трима представители на правителството пред Ройтерс.

Очаква се също така той да съобщи мерки, засягащи жилищата и понижаването на раждаемостта, които ще бъдат финансирани чрез намаляване на средствата за обезщетения за безработица.

Правителството планира да похарчи 3 милиарда евро за мерките само през 2025 г., което е около 1,5 процента от БВП, каза правителствен представител.

"Премиерът ще подчертае решимостта на правителството за по-нататъшно увеличаване на държавните инвестиции и ефективността в държавния сектор, особено в области от високо обществено и дългосрочно икономическо значение като здравеопазване, образование, сигурност и гражданска защита", каза високопоставен правителствен представител.

Гръцкият премиер се опитва да балансира между мерките за успокояването на избирателите и поддържането на фискална целесъобразност, отбелязва Ройтерс. Гърция е постигнала по-високи от целевите първични излишъци през последните няколко години, като й позволява допълнителни разходи, без да застрашава икономическата си стабилност.

Страната все още се възстановява от дълговата криза между 2009 - 2018 г., която унищожи почти една четвърт от икономиката на страната и едва не доведе до излизане от еврозоната, припомня агенцията. Години на строги икономии, наложени от международните кредитори, намалиха заплатите и пенсиите.

Макар Гърция да отбелязава стабилно възстановяване - правителството вдигна минималната заплата и увеличи пенсиите - много от обикновените граждани все още усещат последиците от кризата.

Безработицата е близо 10 процента, втората най-висока в ЕС, а БВП на глава от населението по покупателна способност е сред най-ниските в евросъюза точно в момент, когато цените на храните и енергията са се повишили.

Последиците от изменението на климата, включително опустошителните горски пожари и наводнения, също оказват натиск върху публичните финанси.

Дир.бг