Да се говори за икони означава нещо повече от чисто естетическо преживяване. Може би става дума за разбиране на това, което може да се нарече цялост на християнския опит. Въпреки че характерните черти на иконографията могат да бъдат проследени до най-ранните изображения в християнската история, тази традиция достига най-голямата си сила с мира и официалното приемане на Христовата църква, предизвикани от обръщането на император Константин.
Иконите се разпространяват широко през VI и VII век. Свещените икони на Иисус Христос, Богородица и светците започват да имат забележимо присъствие във всички аспекти на всекидневния живот, превръщайки се във важен фактор в индивидуалния, семейния и гражданския живот. Особено във Византия иконите придобиват тази забележителна функция на посредници между вярващите и общността на светците. След победата над иконоборците тази позиция става още по-значима, а духът, великолепието и спокойствието им са оцелели и до днес, особено в страните, където православната църква е най-силно представена, но не само там.
Когато почитаме иконата, ние се покланяме на личността, изобразена на нея. Почитта към иконата е насочена към светеца, изобразен в неговите уникални и единствени образи, т.е. почитта към иконата е насочена към неговия оригинален образ. Можем да кажем, че цялата слава на иконата се състои в това, че тя може да насочи погледа на вярващите към славата на изобразения светец. Иконата не се поставя на първо място, за да се вижда славата на светеца. Той е по-скоро посредник за срещата между християнския народ и блажените светци. Ако иконата извоюва цялата видимост за себе си чрез авангардна оригиналност или голяма виртуозност, тя в крайна сметка ще попречи на тази среща, тъй като погледът ще остане фиксиран върху собственото си съвършенство.
Икона и преображение
Понякога се твърди, че иконата показва липса на реализъм в изобразяването на човека, природата и архитектурата. Иконописците сякаш не искат да рисуват нещата такива, каквито ги виждат очите ни, и дори сякаш с право се стремят към "дереализация" или "дематериализация". От своя страна, ние по-скоро смятаме, че странният вид, който иконите представят на съвременното око - издължените фигури на телата, малките глави на светците, необичайните цветове на одеждите и библейските покрития, свободата в конфигурацията на лицата и архитектурата и т.н. - не са преди всичко опит за "дематериализация", а по-скоро обратното.
В иконата има стремеж да се изобрази човешкият опит така, както той се възприема, но разликата е, че иконописецът рисува една реалност, която винаги е във връзка, един свят, който е преобразен от срещата с Христос.
Източник: ikonite.bg
