Упоритото нежелание на децата да пробват нови храни, или омразата им към всеки зеленчук, до голяма степен се дължи на гените им, според учени.

Учените са изследвали хранителните навици при малки деца до тийнейджъри и са открили, че средно претенциите на злоядите деца са се променили малко от 16 месеца до 13 години. Има малък пик в придирчивостта на седем години, след това лек спад след това.

Когато разгледаха причините за капризното хранене, ДНК-то на децата се оказа доминиращ фактор. Генетичните вариации в популацията обясняват 60% от разликите в придирчивостта на 16-ия месец, нараствайки до 74% и повече от три до 13-годишна възраст, установи проучването.

Теорията предполага, че яденето само на тесен набор от храни и гримасите пред перспективата да опитате нещо ново са по-скоро свързани с природата, отколкото с възпитанието.

Д-р Зейнеп Нас, поведенчески генетик в UCL, каза: “Основният извод от тази работа е, че капризът с храната не е нещо, което възниква от родителството. Наистина се свежда до генетичните различия между нас.”

Други фактори, които влияят на злоядите деца, идват от средата, в която живеят, казаха изследователите, като например дали семейството яде заедно, както и видовете храни, консумирани от хората около тях.

Нас и нейните колеги анализираха данни от проучването Gemini в Обединеното кралство, което включва 2400 групи близнаци, за да изследват как генетиката и околната среда влияят върху растежа в детството. Като част от проучването родителите попълниха въпросници за хранителните навици на децата си на 16 месеца и отново на три, пет, седем и 13 години.

За да разберат колко генетиката допринася за капризното хранене и колко се дължи на факторите на околната среда, изследователите сравняват хранителните навици на еднояйчните близнаци и неидентичните близнаци. Докато еднояйчните близнаци споделят 100% от гените си, неидентичните близнаци споделят само половината. Пишейки в Journal of Child Psychology and Psychiatry, изследователите описват как придирчивите хранителни навици са били по-сходни сред еднояйчните близнаци, отколкото неидентичните близнаци, доказвайки теорията им

Д-р Алисън Филдс, съавтор на изследването в университета в Лийдс, каза: “Въпреки че придирчивото хранене има силен генетичен компонент и може да надхвърли ранното детство, това не означава, че е фиксирано."

“Родителите могат да продължат да подкрепят децата си да ядат голямо разнообразие от храни през детството и в юношеството, но връстниците и приятелите могат да окажат по-важно влияние върху диетите на децата, когато достигнат тийнейджърските си години.”

През 2022 г. д-р Никола Пирасту от Human Technopole, италиански изследователски институт, ръководи проучване на генетиката на хранителните предпочитания.

Той установи, че генетиката, засягаща вкусовите и обонятелните рецептори, е по-малко важна от вариациите в мозъка, които влияят на това как хората реагират на различни вкусове. “Въпреки че вкусът е първият двигател на избора на храна, генетичните различия са по-склонни да определят как мозъкът реагира на тях, каза той.

Дарик