Промените по Плана на възстановяване и устойчивост трябва да бъдат изпратени най-късно до 15-20 октомври, за да успее Европейската комисия (ЕК) да ги приеме и България да не загуби средства. Това обясни на брифинг за медиите след заседанието на Министерския съвет служебният вицепремиер и служебен министър на финансите Людмила Петкова, цитирана от БТА.

ЕК се нуждае от време, от вътрешно съгласуване, както и Съветът, като това отнема около два месеца, добави Петкова.

Петкова обясни, че предложенията за промени са свързани с някои инвестиции, които не могат да бъдат изпълнени в срока на плана - до август 2026 г. По думите й предложенията са да бъде насочен финансов ресурс към проекти, които имат по-голямо национално значение и могат да бъдат изпълнени.

Бяха внесени две решения в НС. Първото решение е свързано с Пътната карта за климатична неутралност и е по отношение на второто плащане по националния план за възстановяване и устойчивост, каза Петкова. Тя припомни, че България е единствената страна от ЕС, която е получила само първо плащане по плана.

Петкова подчерта, че второто плащане, входирано през 2023 г., не е изплатено, тъй като е свързано с определени реформи. Пътната карта за климатична неутралност е една от тях (виж по-долу).

При неприемането на пътната карта финансовата корекция ще бъде 266 млн. евро, което представлява повече от 30 на сто от заявеното второ плащане в размер на 653 млн. евро, посочи Петкова.

По отношение на второто решение вицепремиерът обясни, че с него се дава мандат на служебното правителство да продължи преговорите с ЕК. България няма глава RePower и средствата по нея са 479 млн. евро. Това беше идеята на НС да даде мандат на служебното правителство да продължи преговорите, както и приемането на глава RePower да бъде факт до края на 2024 г., каза още Петкова във връзка с проваленото гласуване на Народното събрание вчера вечерта.

Четирите мерки (реформи), които са условия за второто плащане по ПВУ:

  • Законът за личния фалит - приет е на първо четене в НС на 15 юни 2023 г., и престоява в Комисията по правни въпроси (председателствана и през 49-то и 50-то НС от представител на ГЕРБ). "... за да няма вечни длъжници, за да не може частните съдебни изпълнители да тормозят длъжниците безкрайно", каза Василев.
  • Правилата за работа на Номинационната комисия за избор на членове на КПК - блокирани в Комисия по превенция и противодействие на корупцията с председател (при 49-то НС) Рая Назарян, ГЕРБ - сега председател на 50-то Народно събрание. Правилата са одобрени от Европейската комисия, по думите на Василев.
  • Закон за защита на сигналоподателите. ПП-ДБ отбелязват, че проектозаконът е бил променен от ГЕРБ по начин, който не е приемлив за Европейската комисия, защото изключва разглеждането на сигнали, подадени преди 2021 г. (сигналоподаделят тогава не би имал защита). Този законопроект също престоява в Комисията по правни въпроси вече при два състава на Народното събрание, респективно на комисията.
  • Пътната карта за климатична неутралност.

На 24 април две комисии - по енергетика и околна среда, приеха актуализираната и предложена от Министерския съвет Пътна карта за климатична неутралност и я предложиха за гласуване от Народното събрание.

Дир.бг