Д-р Хелия Божилова е родена в Шумен, където завършва английска езикова паралелка в ПГ „Н. Й. Вапцаров”, а през 1986 г. – медицина в МУ – Варна. Започва работа в отделението по клинична патология в шуменската болница. През 1993 г. защитава специалността „Клинична патология и цитопатология“ в МА-София, а по-късно специалностите онкология, цитопатология, здравен мениджмънт – магистърска програма. От 2006 г. работи в Комплексния онкологичен център в Шумен, където е началник на отделението по клинична патология.

Д-р Божилова е собственик и мениджър на частна лаборатория по патоанатомия. Дъщеря й е патоанатом в Университетската болница по онкология „Проф. Иван Черноземски” – София. Д-р Божилова владее писмено и говоримо английски, руски език, иврит. Тя е заместник-председател на Българската асоциация по патология, член е на Българското дружество по патология, Българско дружество по съдебна медицина, Европейската асоциация по патология, Българското онкологично дружество, Центъра за защита правата в здравеопазването (НПО), Сдружение за развитие на българското здравеопазване(НПО) и на работната група за изготвяне на медицинския стандарт по клинична патология.

Д-р Божилова има сертификати от курсове и допълнителни обучения у нас и в чужбина, като един от тях е по молекулярна диагностика от Harvard Medical school от 2021 г. В периода 1993-2000 г. е била лектор по анатомия, физиология и латински език в Медицинския колеж в Шумен. Има публикации в български и чуждестранни медицински издания, участвала е с научни съобщения в  конференции у нас и в чужбина. Работи в направленията: имунохистохимия, молекулярна патология, мениджмънт на цервикалния скрининг и др. Извън професията, нейните хобита са туризъм, музика, риболов.

Д-р Хелия Божилова е кандидат от Демократична България /ДСБ/ в листата на коалиция ПП-ДБ в Шумен. Безспорен и уважаван специалист, тя представя своите виждания за необходимостта от здравна реформа и как това да се случи в интерес на пациентите

– Д-р Божилова, днес политиците не говорят за здравна реформа. Тя практически спря. От 2020 г. досега средствата за здравеопазване скочиха от 3 на 9 милиарда лева, но всички са недоволни – и медици, и пациенти. Всяка година МЗ публикува здравна стратегия, което е абсурдно, защото такъв документ трябва да е с визия поне 20 години. Какви са идеите Ви за излизане от ситуацията?

–В момента здравната каса е одържавена, а беше създадена като независима публична институция, която да се разпорежда с парите от здравните ни осигуровки. В нашата програма е предвидена реформа на НЗОК – преразглеждане на структурата, процесите и контролните механизми, въвеждане механизми за прозрачност и за обществен контрол. По мое мнение, парите на НЗОК трябва да  следват избора на пациента. Там, където отиде пациентът и е доволен от медицинската помощ, там да се заплаща оказаната медицинска услуга. Днес се финансират структури, а не услуги. Затова структурите се множат. Ако НЗОК финансира само услуги, а не структури, както е сега, пациентът е този, който ще избере кои болници да останат в България и кои – не.

 -За остойностяване на труда на медиците настоява и д-р Брънзалов, новият председател на БЛС. Ще имат ли политическа воля колегите Ви в ДСБ, за да отговорят на исканията?

–В програмата на ПП-ДБ е залегнало намаляване на доплащанията, нов модел на финансиране на клиничните пътеки и остойностяване на лекарския труд и медицинските изделия в тях.  А също и промяна в модела на финансиране на болничната помощ с фокус върху резултата от лечението на всеки пациент.

-В края на миналата година депутатите се отказаха от мораториума за регистриране на нови лечебни заведения. Населението намалява, а болниците се увеличават. През 2023 г. са разкрити 1017 нови болнични легла, според НСИ.

–Инициатива на ПП-ДБ е промяна в здравната карта на България, която да позволи модерна и достъпна здравна услуга за всички граждани, а също и преструктуриране на болничната инфраструктура според конкретните нужди в отделните региони.

Ако парите вървят след пациента, болниците ще са толкова, колкото са необходими. Броят на болниците също е функция на дейностите, които са им вменени с Наредбата за основния пакет и медицинските стандарти. Ако държавата позволи повече медицински дейности да се извършват амбулаторно, то това ще доведе до намаляване на броя на болниците и разширяване на дейността на извънболничните структури, по-малко разходи за НЗОК и по-бързо и ефективно медицинско обслужване.

-Възнагражденията на медиците в държавните и общинските болници изостават спрямо тези в частните и университетските. Това демотивира специалистите да останат в тях. БЛС предлага основната лекарска заплата да е обвързана със средната за страната. Ще има ли законодателна инициатива?

–В програмата ни е предвидено повишаване на заплатите на медицинските сестри, вкл. акушерките, до 80% от средната работна заплата; увеличаване на възнагражденията на лекарите до 125% от средната работна заплата. А проблемът за преместването на кадрите от държавни и общински лечебни заведения в частните е сериозен и се задълбочава.

Всички лечебни заведения са равнопоставени, независимо от собствеността им. Държавата трябва преди всичко да създаде правила и условия, така че тези, които работят по-добре и са търсени от пациентите, да получават по-високо възнаграждение. Цените на медицинските услуги, които НЗОК плаща не са пазарни и това води до големи диспропорции, включително и в заплащането на труда на лекарите и медицинските сестри в различните специалности. НЗОК трябва да коригира това.

-През април Конституционният съд отмени лимитите на болниците. Но преди дни д-р Болтаджиев, член на Надзорния съвет на НЗОК, съобщи, че касата не приема документите на болниците за надлимитна дейност и не я заплаща. Тя работела с „индикативни стандарти”, които не са лимити. Съдебните дела на болниците продължиха 10 години. Ще има ли промени в Закона за бюджета на здравната каса?

–Лимитите поставят здравноосигурените лица в положение да им бъде отказана медицинска помощ поради финансови причини.

През месец юли Върховният административен съд (ВАС) спря действието на разпоредби от Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) за периода 2023 – 2025 г. Решенията на Конституционният съд и на Върховният административен съд са задължителни за всички граждани и организации. НЗОК не просто е длъжна да ги изпълни. Съдебните решения я принуждават да се реформира – да повиши ефективността на разходите и да подобри контрола. Това ще сложи край на безсмислените дела между болници и каса. Нашата коалиция има и визията и експертите, които да извършат такава реформа.

-Онкопрофилактиката  у нас остава на ниско ниво. Нямаме национална скринингова програма. Вие сте онколог. Нужно е всяка година здравноосигурените да бъдат изследвани, а не на 2-3 години.

–Скриниговите програми са задължение на Министерството на здравеопазването, а начинът на финансиране може да е различен- директно от министерството или чрез здравната каса. Програмите за различните локализации и за различните възрастови периоди са различни. За някои локализации, като рак на млечната жлеза например, дейностите са включени в НРД. За ПП-ДБ отново майчиното и детското здравеопазване е приоритет.

-В България няма Закон за спешната помощ. Има много дефицити в системата и медиците са демотивирани да работят там. Липсва законодателна инициатива.

–Предвидено е закупуване на 6 медицински хеликоптера до края на 2026 г.; въвеждане на стандарти за времето за реакция, достигане до пациентите и транспорт до лечебно заведение при спешни случаи в цялата страна; увеличаване на броя екипи на спешна помощ и активно включване на парамедици; подобряване на организацията за прием в спешните центрове и отделения без излишно чакане и фатални инциденти; ремонт на центровете за спешна медицинска помощ и закупуване на нови линейки. Има нужда от по-добра интеграция и взаимодействие на спешната помощ с извънболничната и болничната медицинска помощ.

– В бюджета на НЗОК за 2025 г. трябва да бъдат предвидени средства за биомаркерите. Те не са по възможностите на онкоболните, а от тази лабораторна диагностика зависи лечението им. Подготвят ли се нормативните промени?

–Да, в момента текат преговори с НЗОК за заплащане на определен брой биомаркери за най-често срещаните онкологични заболявания. Те ще бъдат включени в амбулаторна процедура 43. Промените са по инициатива на Сдружение за развитие на българското здравеопазване. Те консултираха своите идеи с различни специалисти, включително и с мен. Ролята на патолога в този процес е ключова и се надявам в крайна сметка НЗОК и БЛС да приемат направените от нас предложения, което е в интерес най-вече на пациентите.

-Защо продължават проблемите с Раковия регистър? Всъщност, няма актуален регистър на пациентите с редки болести, диабет и др. Всяка пациентска организация води своя битка за финансиране лечението на своите болни, а говорим за електронизация на здравеопазването.

–Цялата база данни на раковия регистър е предадена на Националната здравна информационна система през 2023г.  От 6.11.2023 г. той е част от Националния център по обществено здраве и анализи, след промяна в нормативната уредба през месец май 2023г. НЗИС по идея би трябвало да може да предоставя детайлни медико-статистически данни за всяко заболяване. Това, че не го прави означава, че  информационната система не е изградена напълно.

Д-р Хелия Божилова е под номер 3 в листата на ПП-ДБ. Подкрепете я и изберете един доказан професионалист, който спазва най-добрите медицински стандарти, и има знанията и опита за реформиране на този толкова чувствителен сектор – здравеопазването!

Пресцентър ПП-ДБ

Купуването и продаването на гласове е престъпление