На 8 ноември Българската православна църква почита паметта на Свети Архангел Михаил. Църковният празник е наричан от народа Архангеловден.

Според православната църква, Свети Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.

Денят на Свети Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден - есенен празник на Българската православна църква.

Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

На Свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника се прави Архангелова задушница, една от трите големи задушници през годината.

В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии - предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.

Празничната трапеза на Архангеловден включва ястия с овнешко, шилешко, пилешко - гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредни хлябове (Рангелово блюдо, Рангелов ляп, Параклис), чиято украса наподобява тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите:

"Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!" и да сипе отгоре вино.

След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за берекет, изричайки думите: "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!". На някои места в България домакинята разкъсва хляба и дава парче на всеки, то трябва да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също така, понякога се раздава жито, което отново всеки поема с две ръце - за да бъде изобилно - и нарича: "Колкото зърна, толкова купи и здраве".

На този ден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве, а след празника българският народ вярва, че започват "Мратинци", "Вълчите празници", през които се спазват обичаи, предпазващи хората от злини.

На Архангеловден българската полиция отбелязва своя празник.

Имен ден празнуват: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Рангел, Райна, Рая.

Дир.бг