Френското правителство с премиер Мшиел Барние загуби вота на недоверие, който се гласува тази вечер в Националното събрание на страната. 331 от 574 депутати подкрепиха вота, като за свалянето на кабинета бяха нужни най-малко 288 гласа.

Гласуването се проведе след няколкочасови дебати в парламента.

Повод за искания вот на недоверие бе, че премиерът Мишел Барние се е възползвал от вратичка в Конституцията, за да прокара части от непопулярния си бюджет без гласуване. Двете най-големи опозиционни сили - "Нов народен фронт" и "Национален сбор", обявиха, че няма да го подкрепят.

Лицето на крайната френската десница Марин Льо Пен постави серия от ултиматуми и успя да прокара условия, трудно съвместими с идеята на Барние за рязко намаляване на огромния бюджетен дефицит.

От трибуната тази вечер лидерката на крайната десница заяви, че нейният лагер ще гласува за одобряване на "специален закон", с който да предотврати спирането на работата на правителството, независимо от вота днес, за да се осигури бюджет за 2025 г., предаде Ройтерс.

"Френската Социалистическа партия ще действа отговорно, за да помогне за намирането на ново правителство след вероятното сваляне на премиера Мишел Барние при вот на недоверие", заяви от своя страна председателят на парламентарната група на социалистите в Националното събрание Борис Вальо.

"Социалистите ще изпълнят своята мисия", заяви Вальо преди гласуването и призова за широка коалиция от целия политически спектър, но без участието на крайната десница.

Правителството на Барние бе на власт по-малко от три месеца. Един от вариантите пред президента Еманюел Макрон сега е да поиска от Мишел Барние да остане на поста до избирането на нов премиер, но това може да стане едва догодина.

Дотук се стигна, след като френският президент свика предсрочни парламентарни избори през лятото, на които нито една партия не получи мнозинство. Консултациите за съставяне на правителство започнаха с близо два месеца закъснение заради Олимпийските игри. След тежки преговори Мишел Барние беше утвърден за министър-председател.

Предшественикът му - Габриел Атал, беше начело на френското правителство едва седем месеца и 23 дни и е сред тримата премиери при управлението на президента Макрон, които се задържаха най-кратко на власт.

За последен път френско правителство падна с вот на недоверие през 1962 г., когато бе свален кабинетът на Жорж Помпиду.

Дир.бг