Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

„Словото стана плът“: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото съществуване се откриват и осъществяват във и чрез Въплъщението. Господ снизхожда от Небесата, за да изкупи света, за да съедини човека с Бога вовеки. „И стана човек“. Положено е началото на нова ера.

В евангелския откъс, посветен на празника Рождество Христово, ние чуваме за мъдреците. Те пристигнали от далечния Изток, следвайки Звездата, за да принесат дарове на родилия се Спасител. Пътят на влъхвите – това е път на нашата душа към Бога. Това е пътят на поклонника, който отива в далечен край с цел да се докосне до светинята. Това е пътят на душата, която идва при Спасителя, за да Му принесе в дълбоко разкаяние своите сълзи, своето умиление.

Когато ние се вглеждаме в собствения си живот, запитваме себе си защо пътят ни не е съвършен, защо, намирайки се в началото, в средата или в края на този път, ние не чувстваме радост и не усещаме доближаването до светинята, защо нашето сърце и нашата душа остават окаменели даже и в момент на велико тържество? Защо ние не плачем с такива сълзи, които са наистина умиващи и очистващи, защо оставаме равнодушни?

Светите отци ни призовават да вървим по духовния път. Този път се оказва пътят на възкресението на душата. Тялото може да се намира на едно място, да бъде неподвижно, да е в състояние на болест, но пътят, по който върви душата, трябва да бъде безспирен, водещ от сила в сила, от етап в етап, от изток и настрани от изток към Родилия се Богомладенец. Пътят на душата се оказва често забравен и пренебрегван от самите нас, когато ние дълбоко се привързваме към всички земни блага и в съзнанието ни избледнява мисълта за духовния път.

Сред земните пътища, в които е заплетен този свят като в паяжина, се загубва този истински път, който се оказва за нас единствено потребен, едновременно тесен и широк. Тесен – в силата на трудностите, които трябва да преодолеем, когато вървим по него, а широк – в силата на това, че този път превъзхожда всичко земно.

И това, обични братя и сестри, ни напомня, че по пътя към Бога ни е нужна синергията на Божественото Откровение и на нашето движение като отговор на нея. Иначе казано, следвайки Бога, ние сами можем да приближим Бога до себе си. Господ ни изпраща лъча на Своята тайнствена и непостижима светлина, но Той иска от душата ни да бъде огледало, което да отразява тази мъничка светлина, за да преумножи този лъч.

Ние нямаме право равнодушно да се отнасяме или да загубим тази светлина, която ни дава Господ. Нямаме право да се намираме в разслабленост и да се лишаваме от светлината на Божественото Откровение.

Рождеството на Спасителя е призив към нашата душа да се роди в Бога.

Обични в Господа отци, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

Нека искрено помолим Бог да ни дарува и в следващите дни и години от нашия живот сили, за да вървим към Него, за да може този път да бъде винаги извисен, не път на измяна и отстъпление, а път на преображение и съединяване с Бога.

Честито Рождество Христово!

Благодатна, мирна, по-успешна и здрава 2025 година! Амин!

Из Рождественско послание на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан