Бюджетният дефицит за 2024 г. се очаква да бъде 6,1 млрд. лв., което означава, че остава в рамките 3% от брутния вътрешен продукт - цел, необходима за членството на България в еврозоната. Това показват предварителните данни към 31 декември на Министерство на финансите.

В условията на изключително напрегнат бюджет предварителните оценки сочат, че бюджетната позиция на България съответства на заложената по КФП в разчетите към приетия в края на 2023 г. Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г.

Оценките предвиждат дефицитът по КФП да отчете подобрение спрямо заложеното ниво на показателя в годишния разчет (дефицит в размер на 6,2 млрд. лв.). Бяха положени огромни усилия, както по линия на подобряване на събираемостта на приходите, така и за овладяване на натиска от страна на разходите, пишат от финансовото ведомство.

Приходите, помощите и даренията по КФП за 2024 г. се очаква да бъдат в размер на около 72 млрд. лв., което е 95,6 на сто от годишните разчети. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост). Приходите по националния бюджет са близки до плана за годината, като преизпълнението на разчетите при данъчните приходи компенсира в голяма степен неизпълнението на разчетите при неданъчните приходи.

Прогнозата на Министерството на финансите към момента очертава дефицитът на сектор "Държавно управление" за 2024 г. да остане в рамките на референтната стойност в Пакта за стабилност и растеж от 3 на сто от прогнозния БВП.

Данъчните приходи по КФП (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 58,7 млрд. лв., което представлява изпълнение 101,3 на сто спрямо разчета за годината. Съпоставено с 2023 г., приходите в групата нарастват в номинално изражение с 6,4 млрд. лв. (12,2 на сто).

Неданъчните приходи са в размер на около 9,7 млрд. лв., като остават по-ниски от планираните с разчетите към закона забюджета за 2024 г. основно поради по-ниските постъпления от продажба на нефинансови активи (основно при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове), по-ниски от планираните държавни и общински такси и други. Приходите в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на около 3,6 млрд. лв., като остават значително под заложените в разчета към за 2024 г. (7,1 млрд. лв.). Това се дължи на непостъпване на планираните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост и част от планираните приходи по оперативните програми на ЕС (неизпълнение на разчетите по приходите от помощи и дарения по КФП с около 3,5 млрд. лв.).

Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) за 2024 г. възлизат на 78,1 млрд. лв., и представляват 95,8 на сто от годишните разчети за 2024 г. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при други администрации и други.

Вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на 2024 година възлиза на 1,6 млрд. лева.

Дир.бг