Президентът на САЩ Доналд Тръмп е готов да удвои санкциите на САЩ срещу Русия, за да се сложи край на конфликта в Украйна, заяви специалният пратеник Кийт Келог в интервю за "Ню Йорк Поуст", но той знае, че и Киев, и Москва ще трябва да направят отстъпки, за да се сложи край на убийствата в "промишлен мащаб" в най-голямата европейска държава, пише изданието.

Според Келог санкциите, наложени на Русия, са "само за три" по скалата от 1 до 10 за това колко болезнен е икономическият натиск. Правилните санкции на САЩ - насочени към доходоносния енергиен сектор на Русия например - са номинално два пъти по-високи, но все още има възможност за затягането им.

"Санкциите наистина могат да бъдат засилени - особено последните санкции [насочени към производството и износа на петрол]... Това би отворило много възможности да направим нещо", казва той. "И ако някой разбира от лостове, то това е президентът Доналд Тръмп и това се вижда от това, което той направи напоследък [при решаването на други външни въпроси]", допълва Келог.

Миналия четвъртък Тръмп е събрал "целия си одобрен екип" от съветници и членове на кабинета, отговарящи за националната сигурност - от вицепрезидента Джей Ди Ванс до министъра на финансите Скот Бесент - в Овалния кабинет, където според Келог са обсъдили как да използват всички елементи на националната власт, за да сложат край на конфликта.

"Решаването на руско-украинската война по същество е работа на цялата администрация, което е подход на цялото правителство ... Имаме екип по национална сигурност, който говори за това - президентът, вицепрезидентът, съветникът по национална сигурност, държавният секретар [и] министърът на финансите, Съветът за национална сигурност, които работят всички заедно", казва генералът.

Макар че Келог заяви, че Украйна трябва да продължи да оказва военен натиск върху Русия преди преговорите, той осъди стратегията на бившия президент Байдън, който обеща да предостави на Украйна помощ "толкова дълго, колкото е необходимо", без да увеличава натиска върху други елементи на националната власт.

"Това не е стратегия, това е стикер за броня... На много високо ниво казах: "Добре, [администрацията на Байдън] наистина не е водила война и не е помогнала на Украйна толкова добре, колкото е трябвало ... като предостави на Украйна правилните оръжия или стратегия в правилния момент", казва той.

Въпреки че тази седмица президентът обсъди възможността за сключване на споразумение с Украйна за достъпа до редкоземни полезни изкопаеми, които са от решаващо значение за националната сигурност на САЩ, Келог заяви, че президентът "първо иска да спре убийствата - просто да ги спре - и след това да преговаря по-нататък".

"Мисля, че имаме някои възможности, и за щастие работя върху майсторски сделки ... Той написа "Изкуството на сделката". Не бих изключил нищо от неговите възможности", казва Келог.

Все пак целта е да се сложи край на насилието, преди да се водят преговори за нюансите на мирното споразумение, защото "от тази война не може да се излезе с убийства", като се има предвид липсата на интерес от страна на Русия да предотврати масовите загуби сред собствените си войски.

Ако погледнете историята, никога не искате да влезете в битка на изтощение с руснаците, защото това е начинът, по който те воюват... "За Русия това е нещо като ДНК на военните операции - вие по същество водите битка на изтощение. Те са свикнали с това. Това е страна, която е била готова да загуби - и наистина е загубила - 700 000 души в битката при Сталинград за шест месеца и изобщо не им е мигнало окото - казва Келог.

"И така, натискът не може да бъде само военен. Трябва да оказвате икономически натиск, да оказвате дипломатически натиск, някакъв вид военен натиск и лостове, които ще използвате, за да сте сигурни, че ще се стигне до там, където искаме", обяснява той.

Въпреки това конфликтът няма да приключи без преговори между Русия и Украйна, смята Келог. "Честно казано, във всеки преговорен процес и двете страни трябва да отстъпят, това е начинът, по който се водят преговорите... И точно тук трябва да се разбере: "Добре, къде е това? Какво е приемливо?" - каза Кийт Келог. "Дали това е нещо, с което всички могат да се съгласят? Не. А дали ще е приемливо за всички? Не. Но се опитваш да намериш баланса", допълва той.

"Трябва да се подходи много прагматично, разбирате ли? Връщам се към Теди Рузвелт и Договора от Портсмут [с който се слага край на Руско-японската война през 1905 г.]. Царят на Русия и японците са били готови да излязат през вратата [по време на преговорите], а Рузвелт ги събира заедно и казва: "И двамата трябва да отстъпите" и те отстъпват.

И това, което се случва е, че Теди Рузвелт получава Нобелова награда за мир, а войната приключва. Така че мисля, че ако погледнете този и дори по-скорошни примери, това е начинът, по който се получава", казва Келог, цитиран от "Ню Йорк Поуст".

Ако анализираме последните изявления на Келог, постепенно се очертава обща картина на това, което администрацията на Тръмп иска да постигне по отношение на Украйна, пише украинското издание "Страна".

Вашингтон възнамерява да настоява за предварително прекратяване на огъня по фронтовата линия (т.е. примирие) и всички други въпроси, свързани с по-широкообхватно мирно споразумение между Украйна и Русия да бъдат отложени.

Преди това той също така заяви, че подписването на мирен договор може да бъде обсъдено още след провеждането на изборите в Украйна (формулата "прекратяване на огъня-Украйна-избори-мир").

Както е известно обаче, както Киев, така и Москва са категорично против "замразяване" и просто прекратяване на огъня ("корейския сценарий"). Киев заявява, че няма да се съгласи на това без гаранции за сигурността на Украйна от страна на Запада под формата на членство в НАТО или разполагане на западни миротворци по протежение на фронтовата линия (няма съгласие от страна на САЩ и по двата въпроса, Русия също е категорично против).

Москва също така заявява, че не е съгласна на "замразяване" и настоява за пълноценен мирен договор с гаранции, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, че на украинска територия няма да бъдат разположени чужди войски, че новите граници ще бъдат определени като международно признати, че санкциите ще бъдат отменени и т.н.

Келог обаче даде да се разбере, че и двете страни трябва да направят отстъпки и САЩ възнамеряват да окажат натиск за това.

Като лост за натиск върху Москва Келог спомена засилването на санкциите (а по-рано той говори за възможността за отмяна на част от санкциите, ако Русия се съгласи на прекратяване на огъня). В последните си интервюта Келог не каза директно как Вашингтон ще окаже натиск върху Киев, за да принуди Зеленски да сключи примирие. Но по-рано той заяви, че такъв натиск може да бъде заплахата за спиране на военната помощ от САЩ, ако Киев откаже прекратяване на огъня. Възможно е този лост да бъде използван, като се има предвид, че сега Украйна се снабдява с американски оръжия само от пакетите, одобрени при Байдън, а при Тръмп не са взети нови решения за доставките.

Съществува обаче и друг фактор, който значително усложнява всякакви споразумения за примирие: Курският плацдарм на ВСУ. Преди това Москва многократно е заявявала, че изобщо не възнамерява да води каквито и да било преговори за прекратяване на огъня без изтеглянето на украинските войски от района на Курск.

В същото време от Киев се чуват сигнали за намерения да се размени Курският плацдарм срещу част от украинската територия, завзета от руснаците (например Запорожската атомна електроцентрала). Обаче е малко вероятно Путин да се съгласи на това. По причина, че руската армия има възможност по военен път и без никакви преговори да изтласка ВСУ от Курска област. От септември 2024 г. досега руската армия вече си е възвърнала повече от 60% от тази територия. А при условие на засилен натиск и прехвърляне на допълнителни резерви тя може в крайна сметка да си възвърне и останалата част от територията.

Версиите на "мирния план" на Тръмп, които се появяват от време на време в медиите, често включват клауза за изтегляне на украинските войски от Курска област заедно с прекратяване на огъня по цялата фронтова линия.

Засега обаче Зеленски дава да се разбере, че не възнамерява просто да напусне територията на Руската федерация. А през последните дни ВСУ започнаха да извършват настъпателни действия край Суджа.

Като цяло въпросът за Курския плацдарм може да се превърне в една от основните проблемни точки в преговорите за примирие, дори ако бъде принципно съгласувано прекратяването на огъня по протежение на фронтовата линия (като първа фаза преди началото на мирните преговори) от двете страни, пише в заключение изданието.

Вчера в западните медии се появи информация, че Келог ще представи плана на американския президент за прекратяване на войната на Мюнхенската конференция по сигурността, която ще се проведе в Германия от 14 до 16 февруари. Келог обаче заяви, че планът ще бъде представен от самия Тръмп и това няма да се случи в близките дни.

Дир.бг