Нашето тяло е като жива енциклопедия, в която всяка клетка и структура разказват историята на милиони години еволюция. Някои от тези "страници" обаче са останки от далечното ни минало, когато са имали важна роля в оцеляването и приспособяването ни към средата. Днес подобни анатомичнин "артефакти" са се превърнали в реликви, за някои от които науката все още има разумно обяснение. Но повечето от тях са просто следи от живот, който сме водили като напълно различни същества. Каква е тяхната история и какво ни казват те за това кои сме днес и какви сме били? Не знам за вас, но на мен тази "анатомична археология" ми се стори любопитна и реших да се поразровя.

Най-популярните еволюционни останки

Опашната кост (кокциг) е най-яркото доказателство за нашето животинско минало. Тя е остатък от опашката, която нашите далечни предци са използвали за баланс, а защо не и за комуникация. В редки случаи се раждат хора с истинска, макар и малка, опашка, което е пряка следа от този еволюционен етап. Макар и не изразена визуално, се оказва, че все пак опашната кост има своя анатомична и физиологична функция: тя служи като важна точка за прикрепване на мускули и връзки, които играят роля в движението и поддържането на тазовите органи. Например, мускулите на тазовото дъно, които подпомага контрола на уринирането и дефекацията или друг мускул на седалището - глутеус максимус, който частично е прикрепен към опашната кост и помага за изправянето и стабилизацията на тялото. Въпреки че основният товар при седене пада върху седалищните кости, опашната кост помага за равномерното разпределяне на натиска, особено при наклонено седене. Това всеки, който е получавал травма и болка в опашната кост го е разбрал.

Кокцигът играе роля и в структурната поддръжка на органите в таза, като пикочния мехур, червата и репродуктивните органи. Освен това, заради леката си подвижност, опашната кост може леко да се огъва назад по време на раждане, като по този начин спомага за разширяване на родовия канал в момента на раждане.

Въпреки тези функции, отстраняването на опашната кост изненадващо не води до сериозни последствия за ежедневната функция на тялото. Тоест, докато я имаме, тя сякаш има своята важна роля, но липсата й не се отразява върху качеството на живот. Може би това е най-яркият аргумент за това, че тя е остатък от еволюцията и функциите й с времето са станали единствено вторични.

Мъдреците

В миналото мъдреците са били жизненоважни за смилането на грубата храна, като сурови корени, семена и листа. Челюстите на хората в древността са били по-големи и са побирали всички 32 зъба, включително мъдреците. Това ги е правело необходими за правилното храносмилане. С появата на огъня до развитието на човешката кухня и инструменти за обработка на храна, мъдреците са загубили значението си. Еволюцията на човека е направила храната обработена, по-мека и по-лесна за дъвчене, а и челюстите ни са станали сравнително по-малки и в тях трудно се побират 32 зъба, без това да разкриви подредбата на зъбите. Да не говорим, че частичното пробиване на мъдреците може да причини инфекции, болка и натиск върху съседните зъби. Това прави мъдреците едни от най-"неудобните" еволюционни спомени.

Дълго време смятан за напълно безполезен, апендиксът всъщност е имал важна роля в храносмилането на растителна материя при нашите тревопасни предци. Днес учените смятат, че той може да има значение за имунната система, тъй като служи като резервоар за полезни чревни бактерии. Това прави апендиксът интересен пример за орган, който е загубил първоначалната си роля, но все още допринася за здравето.

Как апендиксът складира полезни бактерии в червата?

При състояния като диария или инфекции, които изчистват чревната флора, апендиксът може да помогне за възстановяването ѝ. Това е било особено полезно в примитивни условия, когато хората често са били изложени на чревни инфекции. Тъй като в апендикса се намират голям брой лимфоидни тъкани ( част от имунната система), те участват в разпознаване и реакция към патогени в червата, но и поддържат баланса между имунната система и чревната микрофлора.

За правилното ембрионално развитие апендикса играе по-ключова роля. Той участва в образуването на определени имунни клетки и изграждането на стомашно-чревната система. Въпреки ролята му, много хора преживяват апендектомия и продължават живота си без този частичен орган. . Изваждането му обаче е доказано безопасно и няма дългосрочни негативни ефекти върху организма, тъй като други части от организма компенсират липсата му, а и благодарение на саморегулиращите се механизми на червата, чревната флора може да се възстановява и без апендикс.

Има известни спекулации, че имунната система се занижава, но те не са клинично доказани, а и основните й функции винаги са се изпълнявали от други органи и лимфни тъкани.

Защо продължаваме да настръхваме?

Това познато явление, когато ни е студено или сме развълнувани или уплашени, в миналото е било механизъм за терморегулация или за заплаха - настръхналата козина е правела животното да изглежда по-голямо и страшно. Днес, без козина, това явление е по-скоро ехо от миналото и със сигурност не ни топли. Има обаче едно нещо, което можем да му препишем като полза: в основата на фоликулните косми при настръхване се задържа въздух, който пречи на изпарението на водата и ако ситуацията е критична и трябва да се спасяваме бягайки (както някога нашите предци), то тази "въздушна възглавница" със сигурност съхранява влагата на кожата и пречи при претопляне. Не случайно при прекомерен престой на слънце, много често настръхваме като при студ.

Това са по-популярните еволюционни следи, които до днес си носим, но има и такива, които са много малко популярни. Такъв например е мускулът palmaris longus - тънък мускул в предмишницата, който вече липсва при около 15% от хората, а бил важен за катерене. Професионалните катерачи, които го нямат, със сигурност са ощетени и ще трябва да компенсират с повече усилие от тези, които разполагат с него.

Някога сме имали и трети клепач. Това е малка мембрана в окото, която напомня за мигателната ципа на някои животни, като птици или влечуги. Бройката на регистрираните с този екзотичен "атрибут" хора е неизвестен, но все още продължават да се раждат бебета с трети клепач.

Една друга особеност, която носи името на създателя на еволюционната теория, се нарича Дарвинов хълм. Той се намира на ухото и представлява малка гънка, остатък от времето, когато ушите са могли да се въртят като при животните, за да се приеме с по-голяма точност посоката на звука.

Еволюционните промени не засягат само хората. Някои учени смятат, че китовете имат остатъчни кости от крака. Това със сигурност е еволюционно закърняване, което работи в наша полза, но не отменя факта, че всяка следа, която носим ние, или друг от животинския вид, разказва за милиони години адаптации, промени и оцеляване. Какви ли останки ще оставим ние за бъдещите поколения?

Dir.bg