"Триумф" е за всеки. Всеки трябва да го изпита за себе си. Да се посмее, да поплаче, да се почуди, да помисли, да потърси, да се запита, да запита човека до себе си... Филмът има много скрити метафори, самите герои в него са донякъде метафори", казва актрисата Мария Бакалова, която се превърна в кино посланик на България по света.

Последният режисьорски проект на Кристина Грозева и Петър Вълчанов вече може да се гледа в кината в цялата страна.

"Триумф" е черна комедия, вдъхновена от една от големите загадки на миналия век - дупката в село Царичина. След падането на комунизма в началото на 90-те години, секретна работна група от високопоставени офицери от българската армия, ръководена от ясновидка, започва да копае дупка в търсене на мистериозен артефакт.

Историята завладява зрителя чрез комичното, драматичното и най-вече абсурдното, разказано през гледната точка на героинята на Мария Бакалова - Слава - чудата девойка, която се оказва случайно на мястото на събитията и ненадейно е въвлечена в топ секретната военна операция.

Според класацията на Rolling Stone за филмовия фестивал в Торонто през 2024 г., "Триумф" е сред Топ 10 на най-добрите филми, които трябва да гледате. Актрисите Мария Бакалова и Маргита Гошева печелят обща награда за най-добра женска роля, а "Триумф" е удостоен с отличията за най-добър филм, най-добър сценарий и наградата на публиката на фестивала "Златна роза" през изминалата година.

"Триумф" спечели и почетен диплом на Балканското жури, както и наградата на гилдията на българските кинокритици на 29-ия София Филм Фест тази година.

Мария Бакалова пред Dir.bg в откровен разговор за иронията, самоиронията и смисъла на изкуството: 

- Желая още успехи на филма "Триумф", който вече не само беше отличен, но предизвика интерес на няколко фестивала и то извън България. Историята около Царичина винаги е предизвиквала особено любопитство и контрастни мнения. Кое ви провокира не просто да участвате в този проект, но и да сте негов продуцент?
- Искрено благодаря! Така е!

Филмът ни беше показан първо на международните сцени и то в състезателните програми на едни от най-добрите световни кино фестивали. Тръгнахме от Торонто, през Лондон, Солун, Гьотеборг, Санта Барбара и други, като продължава фестивалния си път и до днес.

Взехме участие и в 2 български фестивала - "Златна Роза" и София Филм Фест, като и на двата филмът получи много награди. Днес филмът беше номиниран пък за 8 награди на Съюза на българските филмови дейци. Страхотно е!

Нека се върнем в началото обаче. Вълнуващо беше за всички нас да съпреживеем вълнението на международната публиката, която макар и незапозната с реалните събития, вдъхновили проекта, следеше действието до детайл и реагираше на заложените комедийни моменти - много характерни за балканския, български хумор и сатира, както и да споделим притаения дъх в драматичните моменти, които карат зрителя да замлъкне и да се за замисли:

"Май въобще не е смешна, а си е доста тъжна тази действителност...".

Точно това ме провокира да искам да се впусна в този проект както пред, така и зад камера. Още на сценарно ниво знаех, че "Триумф" е не просто автентичен български филм, а филм, който ще провокира интерес и на световната сцена, защото темите са универсални и много навреме, макар събитията, които разглеждаме да се случват през 90-те години на миналия век.

Работата на Петър Вълчанов и Кристина Грозева винаги е будила респект и почитание у мен, обичам киното, което те създават, тъй като умеят много елегантно и интелигентно да преливат комедията с трагедията през една такава социална сатира и коментар, което според мен е висш пилотаж в изкуството.

Имат множество признания на международно ниво и в България, което ги прави творци, съумели да създават изкуство, което въздейства на много и различни групи от хора.

Имах възможността да се срещна с тях още в студентските ми години в НАТФИЗ - преди вече 8-9 години, а скоро след това и да работя по няколко сцени в предишен техен филм - "Бащата", което пък ме накара да се влюбя в тях и като в хора, не само като страхотни артисти. Ценно е, когато срещнеш съмишленици.

- Аз лично много се забавлявах на така поднесения киноразказ за онези събития, облечени със сериозност и голяма доза безумие, стигащо до лудост. Мислите ли обаче, че има риск филмът да остане неразбран, особено от по-младата публика?
- Надявам се, че не, а и съдейки по дискусиите със зрители дори по-малки от мен, се убеждавам, че съм права.

Аз съм от хората, които вярват в бъдещето и младите. Мисля, че всяко следващо поколение има способностите да бъде и по-интуитивно от предходните. Смятам че сарказмът, иронията и абсурдът са средства, с които младите все повече си служат. И това е добре.

Да, те може да не са запознати с историята около Царичина в детайли, но това не е и нужно, за да усетиш филма. Той е художествен разказ, вдъхновен от митове и някои факти, които сме чували.

А и все повече усещам, че на хората им омръзна от буквализъм и сдъвкана храна. Не е хубаво, когато публиката бива подценявана, уви, обаче, това често се случва.

Хубаво е, когато ние, артистите, използваме платформата, която имаме, за да провокираме публиката да мисли и говори, да се отвори дискусия, а не да убива време няколко часа, просто гледайки красиви кадри, екшън сцени или любовна история.

И такива филми има и те са важни за психическото ни здраве, но аз искрено се вълнувам повече, когато имам участие в проект, който буди зрителя да задава въпроси.

- А може ли хората, които помнят онези времена да се почувстват обидени от тънката пародия и ирония, с която е описана малка част от времето през 90-те?
- Отново - надявам се че не би, а и мисля, че не би.

Все пак, отново казвам, "Триумф" е художествен разказ, вдъхновен от събитие, случило се в онези години. Не е документален филм, не е и биографичен.

А и честно казано апелирам хората да се осмеляват да се самоиронизират - това е признак на интелигентност, не само вербално-лингвистична, но и емоционална.

- Вие сте приятели с режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов, известни с техния характерен кино почерк. Доверието между вас се усеща силно. Как приехте вашата роля и кое ви беше най-трудното в нея? Каква е всъщност Слава?
- Така е. Искрено съм щастлива с това приятелство! Важно е.

Кино се прави с хора, които трептят на една чистота... Иначе магията се губи.

Затова смело мога да заявя, че те са творци, с които и в бъдеще ще работя. Имам им пълно доверие, а те освен гениални режисьори с характерен почерк, както сама оценявате, са и личности, които дават свобода на актьорите си.

Импровизациите бяха стимулирани, но те дават резултат само ако много добре познаваш героя си. Слава е едно много интересно момиче, много далечно от мен самата.

Труден персонаж за игра, защото е многопластова - тиха и затворена на пръв поглед, може би дори малко особена, бих казала и недоверчива, но с изумително богат вътрешен свят, цветен, дързък и краен, има големи познания за Космоса, защото самата тя се чувства сякаш от друга планета, способна на непредсказуеми действия.

За мен беше важно да изградя образ, който да е силно характерен, но достоверен. Физиката, мимиката, жестовете, походката, говора, самият тембър на гласа, начинът по който изрича думите - коя акцентира, кой глагол ще потъмни или удари, бяха ключови.

Влезеш ли във физическата форма на героя едва тогава можеш да се опиташ и да мислиш през него, да импровизираш през него - това поне е моят подход към персонажите, които изграждам.

- Страхотен е актьорският състав на филма и очевидно сте станали близки. С какво най-вече ще запомните снимачния процес и можете ли да ни разкажете малко повече за него?
- Права сте! Наистина страхотен актьорски състав, който до голяма степен за мен се превърна и в избрано семейство.

Всеки беше отдаден, неуморен, подготвен и с блестяща актьорска хигиена. Снимките не бяха лесни технически, много често се налагаше да имаме снимаме през нощта, понякога ставаше студено, друг път много горещо, но всички бяха изключително отдадени на процеса, което го направи вълшебен!

Маргита и аз станахме толкова близки приятелки, че в някои дубли се разбирахме само с поглед и се разсмивахме. Обичам я толкова много. Не само страхотна актриса, но и невероятен човек. Смело наричам една от близките ми приятелки.

Юлиан Вергов също смело мога да нарека мой приятел, който и до ден днешен е човек, към когото знам, че мога да се обърна във всяка ситуация - и за съвет, и за празник, и за помощ.

Юлиан Костов и аз изградихме силна приятелска връзка още преди 5 години, която надявам се ще пазим докато сме живи, продължавайки да създаваме още съвместни проекти. И това са само трима от актьорите ни.

За всеки, взел участие в проекта, мога да кажа само позитивни думи. Обичам ги.

- Вашият баща във филма се играе от Юлиан Вергов, но сте коренно различни като образи. Кое остава водещо във връзката между баща и дъщеря, единият здраво стъпил на земята, а другият с особени "свръхестествени" способности?
- Амиии... Не съм сигурна кой и доколко остава здраво стъпил и къде - на земята или в Космоса?...

Връзката между дете и родител винаги е важна, тя е основополагаща. От родител към дете мисля (и силно се надявам да съм права) има безпределна любов, дори и понякога тя да бъде изразявана по-трудно или в някои географски ширини да е прието тя да не бъде изразявана. Това, мисля, е водещото. Безпрекословната любов.

- Определили сте "Триумф" като черна комедия, но като че ли тънката граница между човешката глупост, войната, грандоманията и фиксацията върху нещо мистично или просто безумно е изключително размита. Майсторството на иронията и самоиронията в изкуството ли е отговорът на това днес?
- Както по-рано си говорихме, аз силно ценя иронията и сатирата.

Самоиронията дори повече. Според мен е отговор, защото задава въпроси. Не само в изкуството, а и в живота.

- Ако трябва да го кажете с няколко думи, филмът "Триумф" е за...
- За всеки. Всеки трябва да го изпита за себе си.

Да се посмее, да поплаче, да се почуди, да помисли, да потърси, да се запита, да запита човека до себе си... Филмът има много скрити метафори, самите герои в него са донякъде метафори. Хубаво е да се изпита като преживяване.

- Вие станахте кино посланик на България по света, но често се връщате и снимате тук. Как виждате съвременното българско кино? Нещо липсва ли му и кое е важно да съхраним и уважаваме днес? Знаете, че българинът обича да мърмори, да се оплаква и да критикува. А как виждате световното кино през последните години и къде има то своя "триумф"? Има ли такъв?
- Благодаря за думите, единственото което зная, че работи за мен и споделям с хората, ако ме попитат, е да дръзват да се провокират.

Забелязала съм, че всички мои идоли, с които съм работила, си приличат по едно нещо - способността да се съмняват. Това е движеща сила.

Моментът в който се потупаш по рамото и си кажеш, че ти това го знаеш, защото е лесна работа - нещата тръгват не на добре. Затова бих казала на всеки: не е страшно, че е страшно.

Хубаво е да се вълнуваш и притесняваш - това значи, че ти пука! Аз открито не съм фен на самоцелното спокойствие и че "всичко ще бъде наред". Ще бъде, да, но само ако работиш за това да бъде всичко наред.

От 5, близо 6 години живея в Лос Анджелис, така се случи отначало заради пандемията. 5 години е доста време - та аз в София живях едва 4 и половина, срещнах доста добри приятели.

Там е реално кръгът ми от приятели и по-голямата част от агентите, с които работя. В Лос Анджелис филми рядко се снимат, аз лично съм снимала само 1. Но обичам хората, мястото и дома ми там.

Обичам да си идвам и до България, за да видя родителите си и приятелите ми от студентските ми години тук. Уви, предвид много обстоятелства, не мога да кажа, че често снимам тук, за последните 5, даже 6 години съм снимала само "Триумф" и един късометражен филм "Това, което остава" тук.

Но ако проектът е правилен за мен и аз съм правилна за него, с общи усилия и работа върху графиците на двете страни, знам, че може и да се случи.

Имаме много талантливи български творци - и пред, и зад камера. Разликата между чуждестранните проекти и българските винаги ще е основно една - бюджетите. Бюджетите оказват влияние не само на броя снимачни дни, но и на визията на един филм - постпродукцията е също толкова важна, колкото и самия снимачен период.

За мърморенето не знам много, зная само, че е порок, който слава Богу не познавам добре, защото самата аз не съм от мърморещите. Върша си работата чинно и с любов, давам всичко от себе си, грижа се за проектите си и позиционирането им и след премиера, но с внимание и такт, пък каквото сабя покаже - не мърморя.

Намирам го за безполезно и губене на време. И не разбирам хората, които мърморят, честно казано, и не познавам много такива. Върши работата си с любов и отдаденост - това е всичко, което зависи от теб, в мърморенето не се ражда смисъл, най-много да надуеш главата на някого, или пък дори само своята - отново загуба на време. Само това мога да кажа.

За българското кино бих казала - горда съм, че имаме филми, които стигат световни кино форуми, фестивали и биват забелязани на международно ниво. Това според мен е доказателство, че върви напред и само така може да имаме още по-силно бъдеще - признанията от световни фестивали правят впечатление на международни продуценти, които пък познават различни кръгове от инвеститори, които биха помогнали с трудностите в бюджетите.

Според мен международните копродукции са бъдещето. И това се доказва все повече и от най-значимите за киното оценяващи - "Наградата на Академията" ("Оскар") и Европейската академия ЕФА. Лауреати са все по-често копродукциите.

Това е триумф. Когато хора от различни страни, религия, раса се обединяват, за да разкажат една история. Е, какво по-красиво от това?

- Къде можем да ви гледаме в момента и кое е следващото предизвикателство, което очаквате с нетърпение? А такова, за което сте мечтали и силно искали?
- В момента по кината върви "Триумф", филмът за който си говорим днес.

В платформата на HBO МАХ за Българска територия преди около седмица-две излезе и "Стажантът". Мисля, че повечето от филмите, които съм снимала, могат да бъдат намерени в различни стрийминг платформи - и "Борат 2", и "Балонът", и "Убийствена игра", и "Меден месец", и "Пазителите на галактиката 3", и "Unfrosted", и "Отряд чудовища", и "Мръсни ангели", и "Жените наистина плачат", и "Като за последно", и "Ангели" и "Трансгресия", а съвсем скоро и "Това, което остава".... Всички тези са или в HBO, или NETFLIX, или AMAZON PRIME.

От вече заснетите ми филми предстоят да излязат още 7 пълнометражни филма:

MAYDAY (екшън/приключенски с Раян Рейнолдс и Кенет Брана), O HORIZON (драма/научно-фантастичен с Дейвид Стратърн, LEARNING TO BREATHE UNDERWATER (драма с Рори Киниър), FAIRYLAND (драма с Джина Дейвис и Емилия Джоунс), ALL NIGHT WRONG (комедия със Зак Чери и Емили Хемпшир), THE BAD GUYS 2 (комедия/анимация със Сам Рокуел и Даниел Брукс) и ELECTRA (трилър с Джак Фартинг и Абигейл Коуен), който тръгва по кината след месец, а аз започвам снимки след по-малко от месец, като до края на годината трябва да снимам още 4 пълнометражни филма.

Очаквам всеки един проект с нетърпение - всички са в различен жанр, различни един от друг персонажи, обичам да се провокирам и да излизам от зоната си на комфорт. Очаквам с нетърпение и всяка промоция и премиера - какво по-хубаво от празненство на киното!

Мечтая дръзко, но още по-дръзко работя, защото знам, че мечтите се сбъдват само на тези, които са подготвени!

Интервю на Тина Философова

Дир.бг