В продължение на векове образът на монаха, който се труди над ръкопис, е доминиращото изображение на средновековната книжовна дейност.

В новопубликувано проучване, представено в Humanities and Social Sciences Communications, обаче, се разкрива една стара истина: жените са играли значителна роля в създаването на ръкописи.

Още Неразшифрованият "Ръкопис на Войнич" вече може да бъде разгледан онлайн
Неразшифрованият "Ръкопис на Войнич" вече може да бъде разгледан онлайн

Изследователи от университета в Берген, Норвегия, откриват, че поне 1,1% от средновековните ръкописи са били преписвани от жени-писарки, което вероятно е факт при повече от 110 000 книги, пише Archaeology News.

Изследването, ръководено от изследователката Ослауг Омундсен, е първият широкообхватен анализ на работата на жените-писарки. В интервю за Hyperallergic Омундсен казва: "Нашето проучване предоставя статистическа подкрепа за често пренебрегвания принос на жените-писарки."

Отделни случаи на жени, участвали в преписването на ръкописи, понякога в рамките на манастирски скриптории, са документирани в по-ранни изследвания, но досега липсваше цялостна количествена оценка.

За да достигнат до своите заключения, изследователите са проучили 23 774 колофони на ръкописи - кратки изявления, добавени в края на ръкописни текстове, които съдържат информация за преписвача, дата, място, а понякога и лични мисли.

Те идентифицират 254 колофона, за които може да се твърди със сигурност, че са написани от жени-писари, което по консервативна оценка представлява 1,1% от всички ръкописи, създадени между 800 и 1626 г. Макар и това да не е голям процент, това предполага повече от 110 000 ръкописа, преписани от жени, като приблизително 8000 от тях са запазени и до днес.

Сред най-силните доказателства е случаят с монахинята Биргита Сигфурсдотир, живяла в манастира Мункелив в Берген. Тя скромно документира в своя колофон:

    "Аз, дъщерята на Биргита Сигфурс, монахиня в манастира Мункелив в Берген, написах този псалтир с инициали, макар и не толкова добре, колкото трябваше. Молете се за мен, грешницата." Други жени-писари използват термини като scriptrix (жена-писар) или soror (сестра), за да се идентифицират в колофоните.

    Проучването открива и изненадващ феномен: между 800 и 1400 г. от н.е. делът на жените писари е относително постоянен, но около 1400 г. производството на ръкописи, написани от жени, започва да се увеличава.

Това нарастване съвпада с нарастващото търсене на книги, написани на местни (нелатински) езици, което предполага, че жените преписвачи са намерили повече възможности, когато местните текстове са станали по-широко разпространени.

Въпреки тези констатации степента на участие на жените в средновековната ръкописна култура остава загадка. Някои жени-писари вероятно умишлено са криели пола си, подписвали са се с имената си в полетата, а не в колофоните, или изобщо са пропускали личната си идентификация.

    "Нашето проучване ясно подсказва, че са съществували женски общности, създаващи книги, които все още не са идентифицирани, или най-малкото, че трябва да е имало много повече жени книжарки, отколкото са били отчетени досега", пишат изследователите.

Занапред учените си поставят за цел да картографират географското и хронологичното разпределение на ръкописите, подготвени от жени, да проучат архивните записи за пропуснати мрежи за производство на книги и да анализират видовете текстове, които жените са преписвали.

Както подчертават Омундсен и колегите ѝ, това изследване е само първата стъпка към разкриване на пълното въздействие на жените-писари върху средновековната писменост и ръкописната култура.

Освен това изследователите планират да картографират географското и хронологичното разпределение на ръкописите, писани от жени, да проучат архивните записи за пренебрегнати мрежи за производство на книги и да анализират видовете текстове, които жените са преписвали.

Омундсен и съавторите заявяват: "Нашето изследване трябва да се разглежда като първа стъпка, откриваща нови перспективи".

Дир.бг