33 бели дъски ще бъдат закупени за обзавеждане на СОУ „Черноризец Храбър“, ако общинските съветници подкрепят предложението на директора на училището да им бъдат върнати 6900 лв. постъпили в общинския бюджет. Средствата са от продадени отоплителни тела и щрангове, които са били демонтирани от отоплителната инсталация при извършения основен ремонт в училището. С изпълнението на ремонта бяха отхвърлени част от набелязаните енергоспестяващите мерки. С тези средства училището може да закупи бели дъски и в докладна до съветниците директора е отправил предложение парите да се върнат в училищния бюджет.
ШУМ.БГ
PGRpdiBjbGFzcz0iYWRzLXpvbmUiIGlkPSJhZHMtem9uZS16b25lMm5kcGFyYWdyYXBoIiAgCiAgICAgCiAgICAgCj4KICAgIAogICAgICAgIAogICAgICAgIAogICAgCjwvZGl2Pg==
Коментари
***
Горните нравоучения се възпитават в децата до 7 години, след това - трудна работа. Всеки е велик, друг му е виновен за несвършената работа и никой не мърда от нивото което е достигнал някога. И това касае не само екипа на това училище , такова ни е обществото. Така че не се очаква нищо позитивно.Освен това "съветниците" посочват по будните ,защото им са конкуренция, да бъдат уволнявани. Как тогава да бъдеш позитивен и да искаш да покажеш нещо по добро като веднага ще ти клъцнат главата. Толерира се празнодумието, подмазвачеството, интригантството..... На кого да вярваш?
ццц
а като дойде сьрбежа, какво правим??? Чешем!!!
*
съглаен със звездочко.Съветниците са пак старите съветници,които нищо не правят освен да натопят някого,за да свърше той работата, а те да си припишат заслугите
времето
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
времето
Не правете грешката да поставяте човешките отношения в рамка и да се
възмущавате на тези, които постъпват по различен от Вас начин.
Дидактичното размахване на пръст срещу щастливите, издава собственото
Ви нещастие.
а в действителност
Модела на щастливите :Сред мъжете съществува една не толкова голяма група, която страда от особено невротично разстройство, за което е характерно болезненото желание за самоутвърждаване чрез многобройни с…….. контакти. По правило такъв тип мъж е сам, защото не са способни на продължителна връзка. Дори да се обвържат, обаче те не са способни да сдържат желанието си, да се доказват, но…пред кого?....пред слабите/ Синдромът тип Дон Жуан/Това е типът мъже, които в някакъв момент от живота си са се почувствали непълноценни заради (според тяхното разбиране) поведението си.
А за женския пол- Психически лабилни,жалки и нагли, без ценности,/ с-м на к....та/ ,които никога няма да се научат да обичат и ценят, тя никога няма смелостта да казва това ,което мисли, а ще го прави по другия измамния и наглия начин…Тези хора лежат на гърба на другите, да се налагат, а и не знаят точно какво искат, възползват се временно …, за задоволяване ….Страх ли е? …,а не осъзнават, и че нищо друго няма да постигнат,същността им е една на к....
Анонимен
Хорското мнение
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха…
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !
))))))))
Как няма да седи горският в дирекцията ?Сега той е мажат до директорката!щом истинският и май е напуснал семейното огнище заради него.Трябва да се утешава.Пак и трябва да има контрол,може да кривне шефката.Сложете и малко ревност към нея.Да не забравим че и като се почерпи като горски става много компетентен кой и как и защо в учелището.
-----
те взаимно се пазят и утешават:)при модела,който е описан за тях