България е на няколко часа разстояние от поредния "Мач на истината". В 20,30 часа днес на Националния стадион "Васил Левски" във важен и до немалка степен решителен двубой в 8 квалификационна група за Мондиал 2010 ще се изправят българската и ирландската представителни футболни селекции. Ситуацията в групата е в полза на гостите, които имат пет точки в повече, но и са изиграли шест срещу нашите пет мача. Някъде около 22,20 ч. българско време днес на нас ще ни предстоят четири двубоя, докато на съперника само три. Големите сметки ще започнат точно тогава при условие обаче, че сме спечелили трите точки. И въпреки всичко има много условности. Успех на момчетата на Станимир Стоилов значи, че разликата между отборите ще стане две точки и тя може да бъде преодоляна в мача - резерв, който имаме. Победи до края плюс днешната означават световни финали за "трикольорите". Има обаче едно НО и това е фактът, че на нашите им предстои гостуване в Италия, от което поне засега е утопия да очакваме нещо повече от достойна загуба. Ирландия също ще играе с "адзурите", но има предимството да е на свой терен, след като на 1 април тази година измъкна равен в Бари. За съжаление етапът е такъв, че се налага да хвърляме повече усилия в стискане на палци и таене на надежди, отколкото да разчитаме на собствените си възможности. Стискане на палци и надежда Италия да бие Ейре и основно - да се играе феърплей. Иначе днес България трябва да забрави колко безумен е родния ни шампионат, в който първенец става най-малко слабия отбор, да забрави колко спорно е съществуването на Българския футболен съюз, да забрави разделението на "сини" и "червени" и да се обедини зад отбора на Стоилов. Добър или лош - той си е наш. 40 000 армия вече потропва с футболните доспехи, в очакване да излее гласовата си мощ над 4000-та ирландска "редовна войска", а с атмосферата, която ще създаде не толкова да уплаши съперника, колкото да даде надежда на своите. Хората искат довечера да видят футболистите на България като победители и себе си заедно с тях победители. Футболисти и треньори уверяваха цяла седмица, че в българския отбор няма стари и млади, а можещи и неможещи. Сега е ред да покажат, че могат. Досега това поколение не е изиграло нито един мач като хората, с изключение на Мартин Петров. Нямаме силен мач и хубава победа от 2002 г., когато бихме хърватите с 2:0 в София. Провалихме се в две квалификации поред. За да оцелеем в третата, трябва задължително да бием Ирландия довечера. Но дори и да бием, не печелим нищо. Ако загубим, губим всичко. Sportni.bg