Свалиха председателя на Общинския съвет във Върбица, върнаха Кадир Хасан

Самуил 02.06.2014 09:57

То бива да лъжете ама Вие прекалявате. На Мердин носа му порасна от Върбица до Бяла река от лъжи.

Яко ме изкефи 02.06.2014 15:59

Само така Истина поздравявам те много точно си го казал, че е крадец, лъжец, мошеник, обещава всичко - това само един човек го умее и това е смешния кмет на ДПС в Община Върбица - Мердин Байрям.

Върбица 03.06.2014 10:20

Кой този Ертан . Какво е оправил

Бой 03.06.2014 20:42

Още някой трябва да го удари малко му е

МММММММММ 05.06.2014 21:12

Р Е Ш Е Н И Е№127

В името на народа

гр. Шумен, 28.05.2014г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание, на двадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Председател: Лидия Томова

членове: 1. Теодора Димитрова

2. Димитър Димитров

при секретаря Д.А., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 250/2014г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба от Община В., с ЕИК 000931415 и адрес гр. В., ул. „С. в.” № 40, чрез процесуален представител адв. Б.Г. от ШАК, срещу решение № 45/04.03.2014г. постановено по ГД № 615/2013г. по описа на ВПРС, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на М.И.С., с ЕГН ********** ***, извършено със заповед № 2073/18.10.2013г., на кмета на Община В., като същата е възстановена на предишната работа – „Главен специалист „Общинска собственост” в Общинска администрация при Община В..

Работодателят е осъден да заплати: 2518,38лв. дължимо обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за периода от датата на уволнението – 18.10.2013 г., до датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция – 17.02.2014 г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 12.12.2013 г., до окончателното плащане; 1016,04 лв. дължимо обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за периода от датата следваща приключването на съдебното дирене по гр. д. № 40/2013 г. по описа на ВПРС – 05.04.2013 г., до 27.05.2013 г., включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска по гр. д. № 40/2013 г. по описа на ВПРС – 21.01.2013 г., до окончателното плащане; 290,00 лв. направените разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, Община В. е осъдена да плати в полза на държавата, по сметка на ВПРС, държавна такса по делото в общ размер 230,74 лв., както и направени разноски в размер на 80,00 лв..

Решението се обжалва изцяло. В жалбата се твърди незаконосъобразност, като са изложени мотиви за неправилно тълкуване и прилагане от първоинстанционния съд разпоредбите на ГПК, приложими за бързото производство и относими към срока по чл. 245, ал. 1 КТ - за заемане на длъжността, на която служителят е възстановен от съда. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да бъдат отхвърли предявените искове и бъдат присъдени извършените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалният представител на другата страна – адв. Е.Х. от ШАК, е подала писмен отговор, с който се иска решението на ВПРС да бъде потвърдено изцяло, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав на ШОС намира въззивната жалбата за редовна и допустима - подадена, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването – ответникът по ГД. № 615/2013 г. по описа на ВПРС, против подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в законоустановения срок - отговаря на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.

От извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването - допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбата следва да се разгледа по същество.

След като се запозна с материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира жалбата за неоснователна, а решението на първоинстанционният съд за правилно, поради следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно и съдът е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи относно основателността на исковата молба са правилни и са основани на установените по делото факти.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло доводите съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По наведените от въззивника възражения и за пълнота на съдебното решение, следва да се подчертае следното:

Относно възражението на въззивника за несъобразяване на първоинстанционното решение с най-новата задължителна практика на ВКС /Решение № 440/10.06.2010 г., ГД № 537/2009 г., IV г. о., ГК/, съгласно която двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ, в случаите на неизпращане на съобщение от съда за възстановяване на работа, но от доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за влизане в сила на решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочно уведомление от съда, срокът тече от момента на узнаването, поради което решението се явявало незаконосъобразно, настоящият състав на ШОС счита следното:

Във въззивната жалба се твърди, че самата ищца, в исковата молба по ГД № 615/2013г. по описа на ВПРС, е признала неизгоден за нея факт – че на 07.05.2013г. е узнала за решение № 66/18.04.2013г. постановено по ГД № 40/2013г. по описа на ВПРС, когато лично е направила справка в деловодството на ВПРС „дали решението е влязло в законна сила”. От съдържанието на исковата молба действително се установява твърдение, че на посочената дата ищцата е извършила такава справка, но се твърди също, че е била уведомена за подадена въззивна жалба и препис от решението не и е бил издаден. От материалите приложени към делото настоящият състав установи, че действително, в срока за обжалване, от името на Община В., чрез процесуален представител адв. Б.Г., е била депозирана въззивна жалба № 1567/2013г. по описа на ВПРС. Поради нередовност същата е оставена без движение. Със съобщение от 16.10.2013г. препис от тази въззивна жалба е била връчена на процесуалният представител на ищцата - адв. Х. на 22.10.2013г.. Образувано е ВГД № 664/2013г. по описа на ШОС, по което съдът се е произнесъл с окончателен съдебен акт – Решение № 323/12.12.2013г.. Само на основата на този признат от ищцата факт и при липса на други доказателства, не е достатъчно, за да се приеме, че по настоящото дело е доказано по несъмнен и категоричен начин факта на узнаване от служителката за влизане в сила решението в частта за възстановяването и на работа.

С разпореждане № 1186/02.10.2013г. съдията – докладчик по ГД № 40/2013г. по описа на ВПРС постановява да се връчи на ищцата съобщение, по чл. 345, ал. 1 КТ. Целта на тази разпоредба, задължаваща съда да уведоми служителя за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на длъжността, в случай, че възстановеният служител не се яви своевременно на работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми служителя за правата му, но и да се постави началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, т. е. да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. При така установените обстоятелства съдът приема, че М.С. несъмнено е узнала за влязлото в сила решение в частта за възстановяване на работа едва на 08.10.2013г. - с връчване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, което е удостоверено по съответния ред, предвид което счита възражението за неоснователно, а обжалваното в тази част решение за явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Относно възражението за неправилност на първоинстанционното решение в частта с която е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, с твърдение за недопустимост предвид неправилно определено начало на периода за присъждзане на мораторна лихва и несъобразяване с ТР № 3/19.03.1996г. по ГД № 3/1995г. на ОСГК на ВС, като се приема, че характер на покана следва да играе исковата молба по ГД № 625/2013г., по описа на ВПРС, депозирана на 12.12.2013г., а не както е приел първоинстанционния съд – 21.01.2013г. когато е депозирана исковата молба по ГД 40/2013г. по описа на ВПРС, настоящият състав на ШОС счита следното.

В предявената на 21.01.2013г. искова молба, въз основа на която е образувано ГД 40/2013г. по описа на ВПРС, ищцата е посочила размер на търсеното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ – месечен - 632 лв. и за шестмесечен период - 3 792 лв.. При предявяване на този иск са били изтекли почти два месеца от уволнението, като за ищцата е било невъзможно да посочи конкретен общ размер на търсеното обезщетение, доколкото не е било известно за коя дата ще бъде насрочено съдебното заседание и дали към тази дата ще е изтекъл максималния шестмесечен срок по чл. 225, ал. 1 КТ. Изрично е поискано, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, при определяне размера на дължимото обезщетение, да се вземе предвид периода, през който е останала без работа до датата на последното съдебно заседание по делото. С решение № 66/18.04.2013г., постановено по това гражданско дело, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за период 5 месеца и 8 дни - от 27.11.2012г. /предявяването на исковата молба/ до 04.04.2013г. /последното съдебно заседание/, в размер на 2 757,82лв.. Петитумът на тази искова молба е за присъждане на обезщетение за шестмесечен период, при съобразяване на размера му към датата на последното по делото съдебно заседание и е в достатъчна степен ясно и категорично заявен. В този смисъл тази искова молба има значението на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, която поставя длъжника в положение на забава относно вземането в пълният му размер, т . е. за шестмесечен период и в общ размер - 3 792 лв , поради което обезщетение в размер на законната лихва, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се дължи от този момент, първоинстанционният съд правилно го е определил и въззивният съд счита възражението за неоснователно, а обжалваното в тази част решение - за законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, предложение 1 ГПК, Шуменският окръжен съд.

Р Е Ш И:

Потвърждава изцяло решение решение № 45/04.03.2014г. постановено по ГД № 615/2013г. по описа на ВПРС, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.