След като прекрати футболната си кариера, бившият член на "дрийм тийм"-а започна да гради треньорска кариера. След като ръководи българския национален отбор и испанския Селта, сега той трупа опит в ЮАР. Така започва обширното интервю на най-успелия български футболист - Христо Стоичков за испанското издание "Спорт". В него той говори за кариерата си и разликите между това да си футболист и да ръководиш футболисти. -Кога за първи път осъзнахте, че ставате "куле" (бел.ред. - така се наричат хората, принадлежащи към Барселона)? -Когато получих първата си фланелка на Барса. Беше около година преди да премина в отбора и само трима души знаехме, че ще играя там - Хосе Мария Мингея, Йохан Кройф и аз. Дори и семейството ми не знаеше.Държах тази фланелка вкъщи, обличах си я, поглеждах се в огледалото и си казвах "каква хубава фланелка". Харесваха ми цветовете - синьо като небето и червено като кръвта. -Но в онзи сезон Вие трябваше да останете в ЦСКА София (1989/1990). -Що се отнася до националния отбор, до края играех за него, но трябваше да се погрижа и за себе си. През онази година имах щастието да спечеля Златната обувка, след като вкарах 38 гола (бел. ред. отличието е споделено с Уго Санчес). -Бързо ли се адаптирахте? -По принцип винагие трудно да се приспособиш, но за мен не беше чак толкова сложно, защото семейство Мингея бяха с мен по цял ден. Също както и още няколко човека, с които останахме близки приятели и до днес. -А що се отнася до футбола? -Не беше чак толкова трудно, защото има партита, пътувания ... малко по малко опознаваш хората, чувстваш обичта на хората по улиците. Това много помага на един чужденец, идващ от малка страна да се адаптира към друга страна, към друга култура. Не е лесно, но не е и чак толкова трудно. -Кое правеше онзи "дрийм тийм" толкова по-различен от останалите отбори? -Определено характерът. Характерът на Бакеро, Куман, на всички момчета. -Какво се случва с футбола? - Телевизията и рекламите вредят на футбола. Има твърде много тв герои на терена - жълти, червени, шарени обувки. Аз например винаги играех с моите си обувки. Защо да ги сменям? -Вярно ли е, че на Мондиал '98 във Франция сте окачили в стаята си знамето а Каталуния? -В Париж имаше два флага - един на България и един на Каталуния. Флагът на независимостта ми го даде един фен на "Уембли" през 1992 г. Пазя си го и досега. - Успокоихте ли се с годините? - Характерът ми си е същият, но съм по-спокоен. Дошло ми е времето да се обърна към дисциплината. Но като има нередности, кипвам. Сега в ЮАР моят клуб води битка с федерацията. Никога за 20 години не бях виждал да сменят съдия на почивката. Ако това стане в нормална държава, шефът на федерацията си отива на секундата. - А имахте проблем и с националния. - Да, взеха ми осем играчи не лагер по средата на сезона. Осем! - Как е в ЮАР? - Адаптацията беше трудна, дойдохме с Антонио Лопес и Мигел Мартинес, без да познаваме характера на хората, навиците. Във футболно отношение играчите не са лоши. Трябва им само дисциплина. - Разликите като играч и треньор? - Като играч се бориш за всичко. И с мен беше така. Не съм си купил Златната топка и всичките трофеи и отличия. А треньорът винаги е отговорен за отбора. - Гуардиола впечатлява всички. - Пеп не играе на терена. Той е диригент на оркестъра. А с добри музиканти. - Бихте ли желали да играете в този Барселона? - Аз играех за много силна Барса. Не бих сменил своето време за сегашното. Имал съм добри и лоши моменти. SPORTNI.bg * Със съкращения