Общинската структура на ПП ГЕРБ във Велики Преслав проведе днес отчетно-изборното си събрание. 23 делегати присъстваха на него, а гости бяха депутатът Ивайло Тошев, областният управител Димитър Александров и проф. Добрин Добрев, член на Изпълнителната комисия. Две кандидатури бяха номинирани за председател – тази на досегашния Иван Иванов и на Георги Майсторски. 21 от делегатите подкрепиха кандидатурата на Иван Иванов, 2 бяха гласовете за Георги Майсторски. За секретар на организацията делегатите избраха Снежа Христова от Драгоево, а за членове на общинското ръководство най-много гласове събраха Красимир Попов, Нина Върбанова, Деян Стойчев, Севдалин Салабашев и Севдалин Стоянов. В Доклада на председателя бе дадена добра оценка за работата на общинската структура, заради активността и високите резултати при проведените досега избори. Той подчерта като съществен факт, че Велики Преслав е единствената община в областта с издигнат кмет от ПП ГЕРБ. Според анализа за дейността на 5-мата общински съветници, те са работили активно, вземали са принципни решения и са спазвали ценностите на политическата партия. По отношение на политическите сили, въпреки че БСП и ДПС в момента не са активни, те имат изградени и запазени структури, както и готовност да ги активират. Критики бяха отправени по отношение на забавените структурни и кадрови промени, но бе подчертано, че те няма да бъдат компромисни, а акцентът при тях ще бъде образованост, компетентност и моралност, даказани в обществото.
Събранието излезе с решение още през следващата седмица ръководството в разширен състав с членове на партията да обсъдят изготвянето на Стратегия за задаващите се местни избори.
Номинираните днес кандидатури за председател, секратар и членове на общинското ръководство ще бъдат представени за одобрение от Изпълнителната комисия на партията.
Тази вечер отчетно-изборно събрание се провежда и в община Никола Козлево, в останалите общини те са проведени от 24 до 30 април. Последното събрание насрочено за 8 май е в община Каолиново.
ШУМ.БГ
Коментари
az
Чете вестник "Седмица" от днес 18“05.2010 година и умирайте от смях Пепа Кръстева пак са я осрали, а Иван гурката се излага като кифладжия.
789
С удоволствие утре ще си купя този " вестник на свободата на словото ", и е хубаво управляващите да разберат, че колкото и пиар акция да им прави тяхната " журналистка " по добри управници няма да станат, щото не могат !!!
СКАНДАЛ
Безумието, обзело послушниците на Веселин Златев върви към истинска психопатия. Инфинито на В.Златев е кола на наркобос, а не на Председател на Общ. организация на ГЕРБ,същия в интервюта говори такива неща,че ако беше пред Страшния съд, досега да се е подпалил целия.
serbez
Zatova e serbez Gurkata , zashtoto se smqta za mnogo blizyk tochno sys Veselin Zlatev
тик-так
сербез, докато златев го разлюби, а то.....
Анонимен
Предоставям на Шум.Бг с молба за публикуване в секцията Ви за Велики Преслав. Вие сте нашата надежда добре скритата истина да излезе на слънчева светлина!
Новобранци в целодневна детска градина Велики Преслав – УВО 2011!
Казарма вече няма, но някои навици на обществото по отношение на формирането на младите хора трудно ще умрат. Все още са живи например в леко маргиналната област на отглеждането на малки деца. Мъките на тазгодишния набор вече са в апогея си, така че предполагам темата за адаптирането на децата в детската градина е актуална.
Проблемът с недостига на места в детските заведения е постоянно във фокуса на общественото внимание. Има обаче и друг сериозен проблем, за който не се говори много – качеството на детските градини, идеите за възпитание и за детство, на които е базирана подготовката на персонала, с една дума отношенето към децата в тях. Този едностранчив поглед към темата сам по себе си отразява обществената нагласа, че грижата за деца се свежда до това да имат покрив над главата и храна. Всякакви прояви на емоционален живот първо не са сериозна тема и второ подлежат преди всичко на пречупване и вкоравяване на характера.
Накратко особеностите на националното въдворяване на деца в детската градина са следните:
• Родителят трябва да връчи детето на персонала на самия праг и да изчезне, преди то да се е разревало, което се очаква да направи всяко хлапe. Ревът за мама се приема за неразделна част от това инициационно преживяване. Проблемът е разбира се, че детето силно се стресира да остане само с непознати хора в непозната обстановка, а и доверието му в неговите родители, които внезапно са го захвърлили тук, подлежи на преосмисляне. На следващият ден родителят ще трябва да излъже детето, че няма да го води и да го оставя там или просто да го отнесе насила, ритащо и ревящо. Педагозите са ме съветвали също да излъжа, че съм си забравила пантофите и само отивам да си ги взема, след което се връщам и ще вляза при детето в детската градина. Доверието към мама и татко спада с още няколко пункта, а те са така да се каже опорните колони на целия свят – доста кофти преживяване, оставящо трайни следи.
• Много е вероятно родителят по някое време да се обади по телефона и да попита дали детето плаче, защото, разбира се, той или тя се чувства тъпо да знае, че детето й/му стои някъде изплашено и разстроено. Много вероятно е в този случай персоналът да излъже родителя, че детето е плакало съвсем малко и вече е забравило всичко. В края на деня обаче става ясно, че детето е плакало през цялото време, от което се разбира, че между родители и персонал също не може да има никакво доверие.
• Родителят няма право никога да влиза в помещенията, където се намират децата, защото първо е носител на опасни инфекции и второ всички останали деца освен неговото/нейното ще се разстроят. Забранено е и от ХЕИ. Всъщност това е остатък от един тоталитарен подход, при който детето бива институционализирано и институцията, поемайки го в свои ръце, не желае да й се пречкат някакви си родители с индивидуални претенции. Презумпцията, че децата при всички случаи ще плачат и тъгуват, показва, че приоритетът на тази система не е преди всичко тяхното благо, а някакво предполагаемо удобство за обществото, ефективност на родителите на трудовото поприще, преизпълнение на петилетката и други подобни „сериозни“ обществени дела.
Нека някой да ме поправи, ако бъркам, но според мен няма друга страна, в която правилата при постъпване в детска градина да са толкова глупави, жестоки и консервативни. На повечето места родителят не само може, но е длъжен да посещава детската градина заедно с детето, докато то свикне. Така няма нужда да му се нанасят емоционални травми, да се подкопава доверието му към родителите и не на последно място към обществените институции, а персоналът дори печели от присъствието и на други възрастни. Важно е и това, че не се изисква инвестирането на никакви средства, нито каквито и да било промени в самите детски градини.
Да. Много болна и тежка тема. Мисля си, че само от родителите зависи доколко ще им е силна волята да се ПРОТИВОПОСТАВЯТ (според това до каква степен условията им позволяват) на страшната реалност в една обикновена българска детска градина.Защото това, че детето някак си ще се адаптира, не означава, че то няма да получи непоправими за цял живот последици. Те ще се отразят на психиката, на морала и изобщо на ценностната му система. Не е учудващо, че днес в България има ужасяваща агресия – в училищата, сред младежите, на улицата. Когато се расте без човешко отношение, без спокойно и грижовно възпитание, без здравословна среда (включително и ХРАНА!), резултатът е повече от тъжен. Моментално се появяват лъжата, побоят, низките страсти, хленченията. Децата ни се поболяват. И всичко става в един омагьосан кръг. Все си мисля, че не са малко родителите, които не отдават особено значение на такива „подробности“ и смятат, че едва ли не детето им трябва да се научи именно така да живее ... че „такъв е животът“ ... и няма какво да хленчи! Явно те са забравили или не знаят какво е майчина топлина,грижа, ласка … Че е много по-добре да се слуша Моцарт или каквато и да е класическа музика, детски песнички и т.н, да се залага на пълноценното развитие на детето…Да се поощряват неговите заложби, които само чакат, за да бликнат ... А не да провокираме и създаваме лошите навици ... Ето за това не трябва да си затваряме очите когато видим, че едно дете плаче, повярвайте ми – има причина! И обикновено тя винаги е в нас. Ние сме направили нещо нередно или не сме били достатъчно търпеливи и всеотдайни. Това НЕ Е РЕДНО. И не навсякъде е така! Има места, където цари ред, хуманни условия и се възпитават добри и щастливи деца. Деца, които не знаят какво е това някой да ги удари и някой да им крещи ... деца, които имат за обяд избор от 3 вида меню – едно стандартно, едно за алергични деца и едно за вегетарианчета. И тези деца са обикновени, а не на някой „богаташ – мутра -фолк“ или прочие ... Просто растат в Германия, в обикновен немски град и в обикновена детска градина ... И за съжаление всичко (ама ВСИЧКО) е безкрайно различно в сравнение с „европейска” България. Ето затова не желая (колкото и да ми е мъчно) детето ми да расте в България. И доколкото зависи от мен това ще бъде така!
Призовавам и другите майки от Велики Преслав (а защо не и от Шумен) да изразят отношението си в коментари по тази болна за нас младите родители тема и силно се надявам Общинското ръководство на града да вземе веднъж завинаги ясни и категорични мерки за едно истинско осъвременяване на тези институции-крепости, символ на по-тъмното ни минало!
Вие сте ...
кажи!?
а сега, иване кажи, кое ви е в ред!? Дали градините, дАЛИ УЧИЛИЩАТА, дали пътищата, дали администрацията и т. н.?
ШУМ.БГ
Този коментар бе изтрит заради неспазване на Правилата
Анонимен
Prizovavash mila mnogo dobre pravish , golqm intelekt imash i lichi , che si go iztradala sama i dylboko prijivqla . A sega , kogato ne si v BG, oshte po-veche go osyznavash do kakvo kakvi patologicni reakcii vodqt podobni porocni praktiki. No maikite zabyrzani v svoeto ocelqvane ne namirat vreme dori da analizirat neshtata , a kamo li da gi promenqt. No dano im ostane vreme, vse pak tova e za decata im.Sybudete se maiki !