Най-големият енергиен проект в България, АЕЦ "Белене" е застрашен заради прекомерните разходи, финансовите проблеми, отлагането на строителството и сериозното безпокойство относно сигурността и качеството. В дългосрочен план проектът може да коства на България повече пари. Това се казва в документ на посолството на САЩ в София от 7 юли 2009 г., засекретен от посланик Нанси Макълдауни, и публикуван от сайта Уикилийкс. Белязан от много технически, политически и финансови проблеми, проектът АЕЦ "Белене" продължава да се реализира, въпреки сериозните предупреждения от експерти относно сигурността и качеството му. Правителството, ръководено от БСП, НЕК, свързани политици, български енергийни олигарси и руски инвеститори продължават да осъществяват проекта. Бисер Боев, член на икономическия екип на ГЕРБ, заявил в края на юни 2009 г., че "Белене" няма осъвременена оценка за икономическото и техническото изпълнение. Американският посланик отбелязва в документа, че следващото българско правителство трябва да бъде окуражено бързо и старателно да се заеме с проекта, като подчертава необходимостта да се изпълнят всички международни стандарти за безопасност и качество, а експерти на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) да проведат инспекции на обекта. Един от най-големите енергийни доставчици за Великобритания, който иска да построи половин дузина ядрени реактори в Обединеното кралство, е помогнал за разработването на един български проект, който е бил "преследван от постоянни сериозни опасения за сигурността", съобщава сайтът Уикилийкс, цитиран от британския вестник "Гардиън". Германската RWE, която доставя електроенергия и газ на 6,7 млн. британски потребители, купува 49-процентов дял в проекта през декември 2008 г. и се оттегля като стратегически партньор през октомври 2009 година. Компанията заявява, че решението й да се оттегли от проблемния проект на стойност 7 млрд. евро се дължи на факта, че "финансирането може да не бъде финализирано в рамките на договорения период" и че "въпросите на сигурността не са фактор", твърди британският вестник. На 28 октомври 2009 г. на специална пресконференция изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг БЕХ г-жа Галина Тошева обяви, че германската компанията RWЕ излиза от проекта АЕЦ "Белене" поради две причини- неподписването на договор с фирмата изпълнител и липсата на финансова структура на проекта. В писмо изпратено до изпълнителния директор на НЕК Георги Миков, министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и Галина Тошев, изпълнителен директор на БЕХ, ръководителят на RWE доктор Юрген Гросман отбелязва, че изпуснати ключови етапи са послужили като основание за прекратяването на Договора за съвместно предприятие между RWE и българската НЕК за АЕЦ "Белене". БГНЕС разполага с копие на оригинала на писмото на г-н Гросман. "Състоянието на проекта "Белене" беше обсъждано на различните последни срещи, отчасти и на най-високо равнище. Въпреки достатъчно конструктивното отношение и усилията на всички страни и особено на новото българско правителство, оглавявано от министър-председателя Борисов, е необходимо да се признае, че ключовите етапи, съгласувани в Договора за съвместно предприятие между НЕК и RWE, не бяха достигнати", се казва в писмото на доктор Гросман до българската страна. От RWE многократно са подчертавали необходимостта от цялостна финансова концепция за проекта, което е от "изключително важно значение в контекста на световната финансова и икономическа криза". "Според Договора за съвместно предприятие изпуснатите ключови етапи са послужили като основание за прекратяването на договора, което в настоящия момент се оформя от RWE", пише доктор Гросман. В писмото си той отбелязва, че в определени области са постигнати успехи. "Например, съвместната проектна работа с НЕК потвърди, че техническият проект на реактора тип АЕЦ-92 на руския доставчик "Атомстройекспорт", а също предназначението на площадката "Белене" отговарят на съответните високи международни изисквания", подчертава доктор Гросман. В края на писмото си той пише, че е постигната договореност с министър-председателя Бойко Борисов "да продължим диалога и обсъждането на общите проекти и възможности в българския енергиен сектор". /БГНЕС