В дните около поредното заплитане на казуса около „Топлофикация – Шумен“ потърсихме за интервю Слави Кашеров. Струва ни се за важно да представим гледната точка на страничен експерт в сферата, за да можем да формулираме обоснована теза за бъдещето на „Топлофикация –Шумен“ и предоставяните от нея услуги. Слави Кашеров се занимава с енергиен мениджмънт на промишлени обекти и жилищни сгради и подобряване на тяхната енергийна ефективност. В досегашния си опит е ръководил проектирането, изграждането и експлоатацията на две когенерационни мощности, едната от които на около 50 км от Шумен в Топлофикация-Разград. ШУМ.БГ: Господин Кашеров, в началото на това интервю ни се струва важно да уточним дали сте запознат със състоянието на „Топлофикация – Шумен“ и каква е оценката Ви за бъдещето на това предприятие? Слави Кашеров: Преди около две години компанията, за която работих по това време, проучваше възможността да приватизира определени топлофикационни дружества. Едно от тях беше и шуменската топлофикация. След като се запознахме с данните на дружеството, се отказахме да участваме в търг за него, защото състоянието му и средствата, които трябваше да се инвестират допълнително, включително и за когенерационни мощности, правеха исканата от държавата минимална цена абсурдна. Нещо повече, когато в разработения от нас модел на дългосрочен бизнес план на топлофикационното дружество въведохме един лев като цена на придобиване, дружеството не показа положителна рентабилност дори в 20-годишна перспектива. По това време задълженията на дружеството към Булгаргаз ЕАД бяха около 10 млн.лв. и беше очевидно, че това задължение е невъзможно за погасяване. Днес, когато задължението е над 15 млн.лв., това важи с още по-голяма сила. Само за сравнение – приватизираните топлофикации на Пловдив и Бургас имаха сравними задължения и независимо, че имат над 20 пъти по-голям обем на продажби, бургаската топлофикация (с направени от 4 години инвестиции в когенерация) все още не може да плаща текущите си задължения и да намали заварените, а пловдивската изплати дълга си с пари на собственика си EVN, които скоро няма да се върнат. ШУМ.БГ: Ако ви разбираме правилно, идеята за инвестиции в когенерационни мощности в централата не е с безспорен успех в бизнес план. Вярвате ли изобщо в тезата, че когенерацията е път към нов живот за старите топлофикации? Слави Кашеров: Не, макар да помага. Те са като пейсмейкър за сърдечно болен човек. Подобряват състоянието, но не съживяват умрелите. Ако дружеството няма големи задължения, инвестицията в когенерация позволява намаляване на цената на топлоенергията и съответно – подобряване на събираемостта и невлизане в дългове към доставчика на газ. Такъв е случая в Разград, където постигнаха средна събираемост от 97.5%, изплатиха всички задължения към Булгаргаз, работят на печалба и за 10 години ще върнат кредитите по закупуване на когенерацията. ШУМ.БГ: Проектираното публично-частно партньорство за „Топлофикация-Шумен“ предвижда изграждането на когенераторна централа, която да произвежда до 150 мегавата електричество. Цената на един мегаватчас топлоенергия се изчислява на около 65 лева. В момента крайната цена за битови потребители на ТЕЦ-а е 94 лв/мегаватчас. Какъв е експертният Ви коментар по тази конкретна част от проекта? Слави Кашеров: Позволете да разясня нещо. Когенерации се правят, за да може преференциалната висока цена, която регулаторът определя за изкупуването на единия продукт – ел.енергията, да позволи другият продукт – топлинната енергия, да е по-евтин. Но високата цена е в сила само за ел.енергията, която се произвежда заедно с топлинна енергия и по този начин КПД-то на инсталацията надхвърля един допустим от регулатора минимум, който е не по-малък от 75%. Ако се произвежда единствено ел.енергия, то тя се изкупува на ниска цена, която не покрива дори разходите и за газ, да не говорим за изплащане на инвестицията. Казвам това, защото споменатите от вас 150 мегавата ел.енергия са абсурдни, ако са часова мощност. Един когенератор се проектира така, че да може да работи минимум 8000 часа годишно, за да е рентабилен. Това означава, че инсталацията трябва да работи и през неотоплителния сезон и че, за да има продажби и на произведената топлинна енергия (която е почти 50:50 съотношение с ел.енергията), мощността му трябва да е равна на часовата мощност на произвежданата досега от „Топлофикация Шумен“ топлинна енергия за битова гореща вода през летните месеци. За 4000 клиента е напълно достатъчна когенерация с 3 мегавата мощност, а доколкото съм запознат, в Шумен клиентите са под 2000 души. За последните 10 години наблюдавам на няколко пъти как инвеститор предлага на собственик на топлофикационно дружество да изгради когенерация, да продава произведената ел.енергия на висока цена на НЕК, а топлофикационното дружество да изкупува евтино произвежданата топлинна енергия. Никъде не се стигна до договор по една проста причина. Да, цената на топлинната енергия ще падне от 94 на 65 лв. за мегаватчас например, но ти си длъжен да изкупуваш цялото количество произведена топлинна енергия, за да може инвеститора да получава висока цена за ел.енергията си. И представете си как през лятото „Топлофикация Шумен“ има клиенти, на които може да продаде само 2 или 3 мегаватчаса топлинна енергия, а е длъжна да купува по 150 мегаватчаса, макар и на по-ниска цена. И тъй като договорът с инвеститора е обвързаващ, няма как да се откаже предлаганата топлинна енергия. ШУМ.БГ: Доколкото проектът за публично-частно партньорство в областта на топлофикационните услуги в Шумен се представя за възможен пример и за другите градове ни се струва особено важен частния партньор. Като експерт в тази сфера позната ли Ви е фирмата „Титан Пауър“ ООД сред представителите на бизнеса от тази област? Слави Кашеров: Не познавам проектът, за да имам мнение какъв пример ще е реализирането му. Но подобни партньорства в България се предлагат само на държавни и общински топлофикации. Няма частен собственик на топлофикация, който да приеме такова партньорство. Аз лично не съм чувал за опит на „Титан Пауър“ в енергетиката. Струва ми се естествено, ако компания, занимаваща се със сметосъбиране, реши да навлезе в енергетиката, тя да започне със сравнителните си предимства и да развие производство на енергия от сметта. Още повече, че метанът, който се отделя от сметта може да се използва и в когенерационни мощности. От прочетени интервюта, дадени от мениджмънта на „Титан Пауър“, виждам числа, срокове и ангажименти, които аз не бих произнесъл пред специалисти. ШУМ.БГ: В случай, че идеята с когенерацията се окаже неприложима, какво според вас е бъдещето за „Топлофикация – Шумен“? „Топлофикация – Шумен” в този и вид е мъртва. За мен – от няколко години. Фактът, че общината се е съгласила държавата да и я пробута „безвъзмездно” за мен е невероятен. Общината се е поставила в ролята на представител на малцинството от видинско село, който срещу 200 лева се е съгласил да му прехвърлят фирма с милионни задължения. С тази разлика, че в случая дори не сте взели 200 лева. От тук нататък – дружеството ще фалира, което е добре за гражданите на Шумен, защото ще прекрати една агония. Фалитът на „Топлофикация – Шумен” ще даде възможност на друг субект да изкупи активити на ниска цена и вече освободен от натрупаните задължения да изгради нов проект за възраждането на топлофикационните услуги. Това зависи и от развитието на газопреносната система. Газът ще навлиза с темпове, които ще зависят от инвестиционните възможности на лицензианта ЧТК. Пред държавните и общински обекти, които сега студуват, очаквайки "Топлофикация Шумен" да повтори историята на библейския Лазар, ще се появят компании, които ще им предложат безплатно изграждане на енергийни съоръжения на ЕСКО принцип, които ще се изплащат от спестената енергия, и които след определен срок ще станат собственост на същите тези държавни и общински обекти, без те да са дали и лев за тях.