След три трудни години като национален треньор, Христо Стоичков изглежда намери своя път. Сега той е изцяло посветен на новата си любов - втородивизионният Селта. В своето интервю за списание "Max" той е циничен, безкомпромисен и самоуверен. Ицо не пести критиките си към държавата, журналистите и дори към човека, с когото постигна най-забележителния си успех - четвърто място на Световното в САЩ преди тринайсет години. Изминаха три месеца откакто сте в Селта. Как се промени животът Ви? - На много по-добро ниво. Много по-спокойно и живо в сравнение с това, което беше в България. Аз съм свикнал да живея в Испания, така че... Там се чувствате в свои води, така ли? - Ами 17 години съм бил зад граница и за тях съм научил много неща. Тези 17 години показват, че българските журналисти са спрели на едно място. Във всяко едно отношение. Нито знаят да похвалят някого, нито знаят да го критикуват. За тези хора няма граници. Наистина ли Ви е грижа какво ще кажат българските медии за вас? - Първо, аз не живея на гърба на нито един журналист. Гледам да си върша работата така, както съм го правил и досега. Винаги ще има критици, така че не обръщам голямо внимание, а и нито един журналист не е дошъл при мен да ми плати сметките било за телефони, или за училището на децата ми. За разлика от испанските журналисти, българските имат ниска култура и може би това е най-хубавото, което им е останало - да живеят в низината и да изплуват, но това едва ли ще стане някога. Колегите ви на запад са много по-възпитани и там да учиш журналистика е едно, а в България е много затворен кръг. Как се почувствахте, след като завършихме 0:0 с Албания? - Е, нали някой трябваше да поеме отговорност. Вижте, аз не съм чул някой футболист да носи отговорност. Разбираме от политика, коли, татуировки и сме компетентни във всичко. Ако питаш някого защо е играл слабо той ще ти отговори: "Ами във футбола е така", "Трябваше да стане иначе", второ, трето, пето... Досега не съм чул играч да каже - "Аз съм виновен". Винаги треньорът е виновен. А може ли да се каже, че отиването Ви в Селта беше бягство? - По добре на хората в устата, отколкото в краката. Предпочитам да се говори за мен, тъй като е чест да споменават името ми, а и аз съм си го извоювал. Как си обяснявате решението на президента на Селта, Карлос Муриньо да Ви даде цялата власт в клуба, защото според много българи кариерата Ви на треньор е провал? - Е, тези които го казват да са живи и здрави... и да ядат всеки ден бъркани яйца и това е. Сега спрягат името на Димитър Пенев за национален селекционер. Според Вас толкова ли е добър, за колкото го мислят? - Може би. Той е бил нещо във времето. Но нека се уточни един път завинаги какъв е. Достатъчно го уважавам Димитър Пенев, но трябва да се уточни къде е и с кого е. Какво имате предвид? - Да се уточни с кого е - с ЦСКА, отговорник за националните отбори, треньор, мениджър? С Иван Славков ли е, с Боби Михайлов ли е? Аз мога да му кажа, че нашето поколение никога не го предаде. За разлика от нас, той ни предаде. Нашето поколение ще остане там, където му е мястото. Кога и как ви предаде? - Той си знае най-добре. Нека да каже къде и кога. Но не беше ли Пенев човекът, който изведе България на Световното през 1994 г. до 4-то място? - Да не е играл той, да не е вкарал гол той или да е спасил някоя дузпа? Вярно, че е треньор и трябваше да слушаме неговите указания, но да се слага медал само на един малко ми звучи... нали знаете поговорката: чуждото си е чуждо, моето си е мое, ама чуждото пак е наше. Достатъчно го уважавам, но медалите свършиха. Доктор Желев ни даде по един на времето, така че стига с тези медали. Какво мислите за Димитър Бербатов, който от новия сезон в Тотнъм ще взима по 45 хиляди евро на седмица? - Времето ще покаже. Много е рано да говорим за футболист, който тепърва ще направи кариера. Познавам много хора, които са играли по 20 години футбол и като свършат с него не са спечелили и една титла. Аз обаче вярвам, че Димитър ще направи голяма кариера и от все сърце му го пожелавам. Той е един от малкото футболисти тръгнали от провинцията и стигнали до големия футбол. Кой е по-добър от Вас в момента? - Аз мисля, че всеки е в своето време. Когато аз съм бил най-добрият в Европа, съм бил най-добър, защото просто съм бил най-добрият. Но по мое време имаше и други страхотни футболисти - Ромарио, Роберто Баджо, Малдини. Да си първи в Европа и втори в света никак не е зле. Аз съм ги постигнал тези неща на свой гръб. И сега тия същите, които пишат, съм ги хранил, поил и са спали в моята стая... и са ме молили да спят в стаята на масажистите, в която правеха по 10 часа масаж, защото са много богати. Обиден ли сте на България? - България ли? България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък. Да, но тръгнахте от ЦСКА... - В ЦСКА какво?... Играл съм 5 години там, бил съм професионалист. Свършил съм си работата и съм си тръгнал. Бил съм им ненужен на ЦСКА навремето и са ме продали. Имало е хора, които са мислели за това, че нашето време в България свършва - като Добри Джуров и Боби Станков. Мислели са, че не можем да се развиваме повече като футболисти тук, защото в продължение на 5 години бяхме първи, станахме три пъти шампиони. Какво можеше повече да се случи? Не случайно, когато ние излязохме - аз , Любо, Емо, Трифон, Данчо Лечков, в клуба влязоха над 10 милиона долара по онова време. Кога ще се върнете в България? - Няма връщане. Не ми е приятно да се връщам тук. заб.: Интервюто е публикувано със съкращения и незначителни корекции.