Що се отнася до България корупцията в медиите е голям проблем. Той не може да бъде изведен от общия проблем за индекса на корупция, който засяга и много други сектори, каза Орлин Спасов, директор на Фондация Медийна демокрация, предаде репортер на БГНЕС. Спасов бе на съвместна конференция с Френския институт в България и Гьоте-институт София по повод Световния ден на свободата на медиите. Примерите за корупция в медиите невинаги са ясно видими или драстични, продължи Спасов. Може да се подкупва заради символни капитали, не само заради финансови. Този проблем е характерен за много страни, свързан е с размиването на границите между PR и журналистика. Често се работи в аспекта на устни договорки, без да има договори за отношение между редакции и PR компании, каза още Спасов. Едно от предизвикателствата пред свободата на пресата е да се направи разлика между комуникация и информация, допълни Жан-Кристоф Беше, фотограф във френската преса. България е на 81 място в класацията за свобода на медиите на Репортери без граници, Франция също не заема завидна позиция в тази класация, каза Филип Рошо, френски репортер и журналист. Достатъчно е да има един пример за агресия срещу само един журналист за спадането на една държава в класацията. Често в страни, които са известни като по-демократични, е трудно да се работи, смята Жан-Кристоф Беше. Понякога причините за това са икономически, все повече хора получават заплащане за това да упражняват контрол върху журналистите, каза още френският фотограф. Тези класации са форма на насърчаване на широката публика да се включва много по-активно, свободата на пресата не е нещо, което се поставя от едно правителство. Считам, че обсъждането на тези въпроси трябва да обхванат и общественият размисъл относно въпросите на свободата на словото, каза Жерар Вормсер, френски философ и директор на списание Sens Public. Трябва да гледаме на тези класации в съпоставителна перспектива, те трябва да имат ориентировъчен характер, а не абсолютна стойност. Но когато една негативна оценка се повтаря от няколко различни източника, това говори за съществуването на проблем, каза още Орлин Спасов. Посочват се много причини за индекса на свободата на пресата - насилието над журналисти, монополизацията на пазара на медиите, вмешателства в редакционните политики и други. Утре ние ще насочим дискусията не само към тях, но и източници на несвобода, които произлизат от самите медии. Конференциите по повод Световния ден на свободата на медиите са под двойната егида на Франция и Германия, каза Дидие Талпен, директор на Френския институт в България. Той напомни, че вече близо десет години съществува френско-немски фонд, който се занимава с насърчаването на културни програми в трети страни. Това, което имаме като очаквания, е обмен между българи, французи и германци на тема медии, нещо, което може да бъде отворено към широката общественост, каза Рудолф Бърч, директор на Гьоте-институт. Акцент в темата ще се постави на етиката и свободата. Надяваме се, че тези три перспективи ще се пресекат в обща точка и ще се намери общ знаменател, каза още Бърч. Конференциите ще се проведат утре във факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски" и хотел Шератон. /БГНЕС