Поздравявам и правителството, и вашия парламент, защото те са приели важно законодателство от гледна точка на ЕС, приемайки Закона за отнемане на незаконно имущество. Това каза пред БНТ в разговор с още петима посланици Джонатан Алън, посланик на Великобритания у нас. Това е много важно за България в борбата с организираната престъпност, така че искрени поздравления за закона. Има донякъде неточности в това как хората отразяват начина, по който ще работи този закон. Той не е толкова строг, колкото е във Великобритания. Ние сме поставили механизми, които служат за предпазна мярка, за да не се злоупотребява със закона. Хората няма за какво да се притесняват. Важното е как членовете на комисията за конфискация ще бъдат избрани. Това трябва да се направи по открит начин, парламентът да ги проучи, за да сте сигурни, че комисията ще оперира успешно, добави Джонатан Алън. Попитан дали във Великобритания дава дефекти този закон, Алън отговори, че от началото е имало основен проблем, че законът не е бил достатъчно строг. "Открихме, че нашите престъпници се притесняват от това да не им се вземат парите. Колкото повече печелят, толкова повече може да вършат престъпления", уточни Алън. От своя страна посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик заяви, че е много здравословно да има дебат по въпроса за конфискацията на имущество, който вече месеци тече на тази тема. "Всеки имаше възможност да разгледа и положителните, и отрицателните страни. След дебата, това, което българите трябва да осъзнаят е, че правата им са защитени от законодателството. В САЩ сме уверени, че тази процедура по отнемане на имущество е адекватна. Да, има хора в България, които се притесняват, защото имат жилище, да речем, печелят някакви пари, но в следващия момент виждат как други хора имат Бентлита, по две вили на морето, без да имат някаква работа и приходи. Това законодателство е насочено към тези, които имат много, без да печелят, а не към трудещите се", каза Уорлик. Според него е добре, че има нов инструмент за борба с организираната престъпност. "Това няма да реши всички проблеми на България, това е важен инструмент, който сме ползвали в САЩ успешно още през 60-70 години. Защото борбата с организираната престъпност няма да свърши скоро, но и в България не може да сте сигурни, че ще я премахнете изцяло. Но сега има начини да се подгонят тези хора, придобили имущество по незаконен път", допълни Уорлик. Посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер се присъедини към колегите си и поздрави България за приемането на Закона за конфискация. "Трябва да добавя, че включването на сериозните административни нарушения в това законодателство е важно нещо. Това законодателство ще бъде безкрайно зависимо от точното прилагане от една силна комисия. Но най-важното е, че този закон очевидно не е насочен към обикновените българските граждани. Има много висок праг – 250 000 лева. Очевидно е, че целта не е обикновеният българският гражданин, а това, че този закон трябва да се бори със сериозните нарушения. Трябва да изчакаме и да видим по време на прилагането на този закон, доколко ще бъде достатъчно действен, резултатен и като превенция. Лично съм оптимист, според мен този закон ще бъде безкрайно полезен в тази насока", заяви Матиас Хьопфнер. Той посочи, че включването на административните нарушения е било едно от предложенията точно от комисията на Съвета на Европа и на ЕК, защото тяхната отговорност е да защитават правата на човека, така че законодателството да не нарушава гражданските права. "Ние ще уважим това, което кажат от Конституционния съд, който наблюдава законността според българската Конституция. Ще бъда изненадан, ако включването на административните нарушения в закона се окаже неконституционно. Според мен това е важната стъпка, защото, когато става дума за сериозни нарушения в областта на администрацията, те също трябва да се разглеждат", подчерта германският посланик. Посланикът на Дания у нас Коре Янсон обясни, че трябва да се осъзнае, че когато България се присъедини към ЕС, е имало условия, които тя е трябвало да изпълни. "Условия, които са свързани с борбата с корупцията и организираната престъпност и ЕК вече 5 години наблюдава напредъка в тези насоки в България. Аспектът, където се е съсредоточила ЕК, е точно този тип законодателство. ЕК казва, че е необходимо в България да има законодателство в тази насока. Това е много добре. Това е отчетлив напредък за България. Очевидно е, че един отделен закон не може да реши всички проблеми, но поне е напредък, а точно напредъкът е необходим на България, ако страната ви иска да стане едно съвременно общество в 21 век", отбеляза датският посланик. От своя страна френският посланик Филип Отие коментира, че Законът за конфискация поддържа важен принцип – да се върви в правилната посока. "Това е положителна стъпка за България, но това не е окончателната цел. Защото към борбата с корупцията може да се вградят и други мерки в системата. Вие вървите в правилна посока и доказателство за това е и приемането на този закон, а иначе пътят, който трябва да вървите е много дълъг", каза Филип Отие. Посланикът на Холандия у нас Карел ван Кестерен посочи, че абсолютно подкрепя мнението на колегите си за Закона за конфискация на незаконно имущество. "Много важно е да се види как се прилага законът от тази нова комисия. Надявам се, че гражданското общество също ще поеме своята роля, така че да наблюдава какво върши комисията, за да се предотвратят проблемите, от които някои хора се страхуват. Това е важен инструмент, за да се бори България с организираната престъпност и корупцията", допълни холандският посланик. По темата за доклада на ЕК за България през юли, посланикът на Великобритания Джонатан Алън каза, че докладът вероятно ще разгледа 5-годишен период и ще достигне до заключения, които и ние българите ще си изведем за това дали има реални резултати и напредък. "Ще видим какви ще са постиженията и ще покажем какво трябва да се направи, иначе няма да ни е честно отношението. Знаем, че българите в България ги е грижа какво е направено и какво трябва да се направи. Това, че ние може би допълнително ще дадем насоки за действие е положителна стъпка, а не критика", уточни посланик Алън. На въпрос дали трябва да отпадне механизмът за сътрудничество и проверка, Алън каза, че Великобритания е доволна от сътрудничеството си с България. "Министър Младенов дойде при нас, говорихме по много теми. България не е непълноправен член, а просто си има собствена роля", каза Алън. Посланикът на Франция Филип Отие коментира за доклада на ЕК, че този нов закон води България в правилната посока и нещата би трябвало да се подобрят. "Ако този закон е достатъчно добър, ние ще разглеждаме всички аспекти от борбата с корупцията и организираната престъпност на 3-годишни периоди и пак повтарям, че това е инструмент България да се приближи повече към стандартите за борба с корупцията. Наблюдението няма да трае вечно, но основният въпрос е дали България се приближава към европейските стандарти и мисля, че да, приближава се", подчерта още Филип Отие. От своя страна германският посланик Матиас Хьопфнер посочи, че естествено докладът ще вземе предвид напредъка, който сме постигнали, включително и този закон. "От друга страна ключовият момент за всяка оценка е точно доколко добре се прилага този закон. Времето отсега до доклада е късо, ще трябва бързо комисията да влезе в работа. Законодателството е първата стъпка, прилагането му е основното. Реформата си е реформа като идея, но ако тя не се прилага по устойчив начин, нещата няма да се развият добре. Въпросът е дали се постигат жалоните или не. Ако са постигнати, тогава трябва да се вдигнат режимите на наблюдение за България. Това не е дискриминационна мярка - наблюдението, а е начин за подпомагане за осъществяване на необходимите реформи за България и за Европа като цяло", категоричен е посланикът на Германия. "Има напредък, от друга страна има и спънки, не сме били свидетели на конкретни приложения на реформата, които да са достатъчни. Трябва да се стигне до реална присъда, осъждане, нещо, което ако не стане, ако няма достатъчно осъдителни присъди, ще имаме основание да бъдем критично настроени. Говорим за съдебната система, за полицията, за правоприлагащата система, за прокурорите, за съдилищата. Процентът на осъдителните присъди в Германия е постоянен, има натиск за повдигане на обвинения и оттам реални присъди, процентът е доста висок. За България този процент трябва да се има предвид, че има разлика между общата престъпност и организираната престъпност", заяви Матиас Хьопфнер. Датският посланик Янсон коментира, че докладът на ЕК ще покаже отчетливо, че има напредък в България. "Но както всички знаем ЕК е независима институция и трябва да изчакаме и да видим какъв ще е докладът, но съм сигурен, че ще бъде подчертано, че има напредък в България", заяви Янсон. Холандският посланик Карел ван Кестерен каза, че Холандия очаква с интерес какво ще бъде написано в доклада на ЕК. "Защото докладът е за 5 години. Има проблеми всеки ден в живота в България, но ако погледнем по-отгоре ще видим, че има напредък. Очаквам с оптимизъм доклада на ЕК. За Шенген ние постоянно твърдим, че за да вдигнем нашите протести по отношение на Шенген, трябва да видим отчетлив напредък в борбата с организираната престъпност. На нас ни трябват два положителни доклада и ако този е положителен, вие ще сте направили стъпка в правилната посока", категоричен е посланик Кестерен. За заловения кокаин на митницата в Русе и за думите на премиера Борисов, че българската граница е по-строго пазена от холандската, Кестерен каза, че е трудно да прецени дали е така. "Холандия се знае, че е порта за влизане на страшно голям обем стоки към Германия и Европа и незаконните внасяния са насочени към нашата страна. Нашите прокурори са страшно доволни от сътрудничеството им с българските им колеги. Оценката ни за българската правоохранителна система е положителна", допълни посланикът на Холандия. /БГНЕС