Спорът за името между Македония и Гърция е пречка, която София не може да премахне. Една държава е суверенна, когато прави компромиси в името на своето бъдеще. Това заяви външният министър Николай Младенов, предаде репортер на БГНЕС. Министър Младенов смята, че е загубено златно време за по-бързата интеграция на Македония в Европейския съюз. Едновременно с това София ще продължи да подкрепя евроатлантическите стремежи на Скопие, защото само по този начин можем допринесем за сигурността на нашия регион. "Нито един проблем на Балканите – икономически, социален или етнически - не може да бъде решен извън обединена Европа", убеден е външният министър. Той отбеляза, че България ще следи внимателно за всеки опит да се насади омраза и национализъм. Според него, това явление, което взима все по-застрашителни размери в ЕС, е още по-опасно тук на Балканите. Министър Младенов смята, че вълната от недоволство в нашия регион не е насочена срещу евроинтеграцията, но може да бъде използвана от популистки партии. БГНЕС припомня, че Македония обяви независимост през септември 1991 г. след провеждането на референдум. Още от самото си създаване бившата югорепублика влезе в спор за своето име с Гърция. Властите в Атина настояват, че Македония е името на тяхна северна провинция. Те също така обвиняват македонците в кражба на антична история. Спорът стана причина Гърция да наложи вето на признаването на независимостта на страната, а след това на нейното влизане в НАТО и ЕС. За момента е постигнато временно решения тя да се казва Бивша Югославска Република Македония /БЮРМ/. Древните македонци, които са различен етнос от съвременните жители на Македония, но също така и от древните гърци, под ръководството на своите царе Филип ІІ и Александър ІІІ /336-323 г. пр.н.е./ покоряват разпокъсаните и слаби гръцки градове държави /полиси/. По-късно под скиптъра на Александър ІІІ Велики македонци и гърци осъществяват поход в Азия, унищожавайки Персийската империя. Това поставя начало на нова епоха в античната история, която през ХІХ ще бъде наречена от големия германски историк Йохан Дройзен – Елинизъм. /БГНЕС