Нивото на доверие на гражданите в изборния процес е изключително ниско, каза Ваня Кашукеева-Нушева, програмен директор на Асоциация "Прозрачност без граници", предаде репортер на БГНЕС. От асоциацията коментираха резултатите от частичните избори в Кюстендил и Съединение. Типологията не показа промяна относно изборите през есента, каза Калин Славов, изпълнителен директор на асоциацията. Отново има организационни нарушения (52%), незаконна реклама (11%), контролиран вот (32%), купуване на гласове (4%). На трети поредни избори виждаме как се измества центъра на тежестта към други форми на нарушения, а не купуването на гласове. В рамките на организационните нарушения не трябва да се подценяват по никакъв начин. Това е тревожен сигнал за нивото на организация на изборната администрация, продължи Славов. Сред най-сериозните нарушения изпълнителният директор на асоциацията изтъкна грешното изписване в бюлетините на ГЕРБ и кандидата на общински съветник Мая Шишкова. Тези грешки не са маловажни, биха могли да превърнат изборите във фарс. Имало е и камери за наблюдение, разположени срещу сгради, където има изборни пунктове. Проблеми имаше и със забранителните списъци и завършването на незаконната агитация, каза още Славов. Ще наблюдаваме балотажа за кмет в Съединение, нашите очаквания са да открием същия тип грешки. В момента тече дискусия за промени в изборното законодателство. Нашата цел е да поставим на преден план фокуса върху някои ключови промени, каза още Нушева. Поставяли сме въпроса за значителния брой застъпници и преди заради недоверието, което имат към изборните комисии от страна на политическите партии. Акцентът е върху необходимостта от дефиниране на статута и правата на застъпниците, каза още Нушева. Тя обърна внимание на нуждата от създаване на регистър на избирателите, да се въведат много по-ясни отговорности за институциите, които въвеждат забранителните и избирателни списъци. Според Нушева една сериозна част от критиките е фокусирана върху начина, по който ЦИК работи. Тя не разполага със свои експерти и администратори на разположение в периодите на избори, каза още програмният директор на асоциацията. Изборите в Кюстендил демонстрират една тенденция, свързана с обстоятелството, че една голяма или управляваща партия е все по-малко заинтересована от купуването на гласове, каза доц. д-р Огнян Минчев, председател на УС на асоциация "Прозрачност без граници". Големите партии от национален мащаб се представиха по-слабо. Надявам се, че както ГЕРБ, така и другите партии в България, да вземат предвид този урок и да се мобилизират, за да спрат купуването на гласове. Ако една такава цел се постави, това ще е изключително полезно и за българската демократична система като цяло, каза още Минчев. Според него все по-слабата заинтересуваност от големите партии ще доведе до заличаването или потискането на практиката за купуване на гласове. Въпросът е в това, по какъв начин гражданската експертиза може да попречи на процеса на политическо влияние, каза експертът на асоциацията доц. д-р Антоний Гълъбов. Изграждането на изборна администрация е възможност да бъдат реално спрени тези сценарии и планове. В огромна степен т. нар "професионални изборджии" са разработили тези схеми отдавна, но ние имаме възможност по легален път да ги предотвратим. Изборна администрация у нас няма, тя трябва да бъде създадена, каза още Гълъбов. Експертът изрази мнението си, че не е непостижимо да имаме добра организация за следващите избори, при това на не много висока финансова цена. Местните избори показват и влиянието на "сивите коалиции", на общинско и областно ниво тези хора доминират и спрямо тях национално представените партии се оказват във все по-неизгодна роля, продължи Гълъбов. "Това са плевели, които избуяха заради липсата на изборна администрация. Надявам се, че партиите ще осъзнаят, че липсата на правила изправи пред тях много сериозен опонент". Абсолютно недопустимо беше медиите да определят кои са водещите кандидати на президентските избори, на базата на социологически изследвания да преценяват на кои кандидати да обърнат внимание и на кои не, каза още Гълъбов. Според него това не е попречило да има прецедент, че социологическите изследвания са използвани като оправдание да се ограничи достъпът на кандидати до ефира. /БГНЕС