Да създадем новата средна класа - ефективна, гъвкава, технологична. Това заяви президентът Росен Плевнелиев по време на първото заседание на новосъздадения Съвет за образование и наука към президентството, предаде репортер на БГНЕС. Днешната тема е "България 2020 и националните приоритети в образованието и науката", заяви държавният глава. Той подчерта, че България трябва да развива човешкото знание и иновациите, да засили позициите си по пътя на високите технологии и индустрията с висока добавена стойност чрез подготовка на млади, добре образовани кадри. Той даде за пример капитализацията на социалната мрежа Facebook, която се оценява на 100 млрд. долара и БВП на България, който е плод на усилията на над 7 млн. души и който е 40 млрд. евро. "Разликата е очевидна и на дневен ред е изграждането на качествен човешки капитал, а изграждането на личности е необходимо да стане национална кауза", посочи президентът. Той отбеляза и някои неблагоприятни тенденции за страната ни. Младите хора у нас най-късно излизат на пазара на труда в Европа – на 22 години, докато в Европа възрастта е 20 години. Причината Росен Плевнелиев вижда в липсата на достатъчно практически опит в младите. Друга неблагоприятна тенденция е, че делът на предприемачите е много нисък в България на възраст между 15 и 24 години, чувствително по-нисък от средния за Европа. За сравнение в Румъния този процент е 11,3. Нисък е броят и на самонаетите хора в България – 5,7%, докато в съседна Румъния е 11,4%. Плевнелиев говори и за т.нар. триъгълник на знанието – държава, бизнес, наука. Той подчерта, че държавата трябва да играе своята активна роля в този процес и припомни, че инвестициите в човешкото знание са доказано най-печелившите. Държавният глава говори за необходимостта от усъвършенстване на уменията на учителите и преподавателите, за осъвременяването на учебниците, за подобряването на системата за оценяване в сферата на образованието и други. Искаме имената, с които се гордеем да бъдат повече в България, каза Плевнелиев. Той отново акцентира на това, че ключовият момент за нас е да намерим най-добрите възможности за сътрудничество между държавата, изследователските центрове, университетите и бизнеса, като търсим в стратегията България 2020 нови стратегически решения. На заседанието участват вицепрезидентът Маргарита Попова, министрите Делян Добрев, Сергей Игнатов и Томислав Дончев, председателят на комисията по образование в НС Огнян Стоичков, депутатите Лютви Местан, Михаил Миков и Веселин Методиев, председателят на БАН Никола Съботинов, представители на синдикатите, на работодателите, на научни центрове и др. "Ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите. В 21 век най-силният инструмент за производство е човешкото знание", отбеляза президентът. Визията България 2020, националните приоритети в науката и образованието са логическо продължение на дебатите, които започнахме в последните няколко месеца в президентската институция, продължи той. Фокусът в тях бе поставен върху икономическото развитие на страната, конкурентоспособността и приоритетното насочване на инвестициите. С визията България 2020 ние искаме да трансформираме икономиката в конкурентоспособна, в индустрии с висока добавена стойност и високите технологии, посочи държавният глава. Иновациите са един от ключовите инструменти за генериране на добавена стойност в икономиката, отбеляза той. За това сме и днес тук, за да можем да говорим за средата за иновации, за начина, по който можем да намерим реализация, за източниците на финансиране и как висшето образование да подготви изследователи, реализиращи се както в публичния, така и в частния сектор, каза президентът. А държавата да осигури необходимата законодателна рамка, финансовата подкрепа, включително чрез различни механизми като Фонда за научни изследвания и др. За образованието са важни уменията и компетентностите, смята Плевнелиев. Ние трябва да осигурим възможностите за една нова адаптивна средна класа, която да може да търси своята пълноценна реализация, подчерта държавният глава. Българите винаги са инвестирали в образованието на техните деца, припомни Плевнелиев. Новата средна класа със сигурност ще бъде в дневния ред не само в България, но и в дебата на всички общества. Технологиите се променят много бързо, на всеки 10 г., днес вече не е достатъчно да се научите да работите на една машина и то в продължение на 30 г. - представителите на средната класа трябва да бъдат гъвкави и адаптивни, да могат да се учат цял живот, обясни той. Образователната система е механизмът, с който ние ще формираме тези умения, обобщи президентът. Важно е какви решения ще предложим в тази посока, добави той. Трябва да се изгради адекватна образователна инфраструктура, да имаме и достатъчно на брой специалисти и професионалисти в тази сфера, отбеляза Плевнелиев. България има и изследователски потенциал, който ще развива - нашите учени са удостоявани с много награди за научно-изследователска дейност, те заемат много челни места в доста класации, похвали се президентът, но добави, че са важни и имената, с които ще се гордеем утре. Необходими са ни повече специалисти, квалифицирани кадри за българската индустрия, заяви преди началото на днешното заседание пред БГНЕС проф. Стефан Воденичаров, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии. Бяха направени много грешки през последните 20 г., една от тях е, че се закриха техникумите, които произвеждаха ръководителите в предприятията, даде пример той. Другата слабост е, че в момента нямаме качествени инженери, добави проф. Воденичаров. Ако няма тези кадри не може да се говори за наука и за връзка с бизнеса, категоричен бе той. /БГНЕС