Това, което се е случило на правната комисия, е по-скоро отварянето на една опция, отколкото към момента ние да имаме доказателствата, че се върви в тази посока. Това заяви президентът Росен Плевнелиев за възможността настоящият състав на ВСС да започне процедурата по избор на нов главен прокурор, предаде репортер на БГНЕС. Държавният глава обясни, че за момента ще се въздържи от коментар. Това, което е важно, според него обаче, е първо да се види какво ще се случи в парламента и какво ще решат депутатите. "Все пак това е една от многото комисии в парламента и нека да видим какво ще реши парламентът", каза Плевнелиев за решението на правната комисия от края на миналата седмица. Това е водещата комисия за Закона за съдебната власт. "Отново повтарям дали 2500 души с пряк избор или 500 души с пряк избор ще посочат новите членове от квотата на съдиите във ВСС, може би не е толкова важно. Много по-важно е процедурата по назначаването да бъде максимално прозрачна, да се чуят мненията на всички, да се видят мотивите на всички. Това ще помогне да се изберат най-добрите", заяви Плевнелиев. Той подчерта, че за него е много по-важно процедурата по номинирането на хората, отколкото да се въведе прекият избор за членове на ВСС. "Ако вие имате 2500 души, които са затворени в НДК и решат кандидатури, които някой им е спуснал в последния момент, аз като президент ще имам много по-голям проблем, отколкото 500 души, които седнат отново в НДК и вземат съзнателно решение на базата на публични, прозрачни и оповестени много по-рано кандидатури. Като за тези кандидатури се знае какви са мотивите, кой ги е предложил, какви знакови дела са гледали, какво решения са вземали. За мен това е най-важното – пълна публичност и прозрачност на процеса на номиниране", каза още Плевневлиев. Държавният глава подчерта, че най-важното в следващите месеци, за да има висока степен на доверие и по-голяма легитимност на избора на новия Висш съдебен съвет (ВСС), процедурата за номинациите трябва да бъде максимално публична и прозрачна. БГНЕС припомня, че приетият от парламентарната правна комисия в края на миналата седмица текст се правят промени на Закона за съдебната власт, с които се дава възможност на този състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) да избере следващия главен прокурор. Мандатът на ВСС изтича на 3 октомври. Според ключовите промени, приети в последния момент от водещата комисия, преди законопроекта да влезе за второ четене в Народното събрание, сегашният ВСС ще имат 45 дни да поемат отговорността по избора на следващия главен прокурор. Той трябва да бъде избран 3 месеца преди изтичането на мандата на Борис Велчев. Процедурата по номиниране, обсъждане и гласуване обаче ще започне 6 месеца преди това. Предложението беше на депутата на ГЕРБ Красимир Ципов. Вицепрезидентът Маргарита Попова и правосъдният министър Диана Ковачева пък вече изразиха резерви този ВСС да избира главен прокурор. "Два или три месеца срок не е прекалено дълъг за обсъждане на подходяща кандидатура, 6 месеца пък е малко дълъг период. Ако мандатът на ВСС приключва на 3 октомври и този ВСС трябва да избере новия главен прокурор, дали няма да е дълъг срокът от 5 месеца, в който на практика ще има двама главни прокурори - един с неприключил мандат и друг с незапочнал", коментира Ковачева. Предшественицата й на поста – настоящият вицепрезидент също заяви, че малко е притеснена от това. От Европейската комисия (ЕК) пък обявиха, че те продължават да смятат, че България трябва да въведе пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет още тази година. Говорителят на комисията Марк Грей обяви по повод готвените у нас законови промени, които отлагат този подход за 2017 г., че "Позицията на Европейската комисия не се е променила. Както подчертаваме пред българските власти от известно време, ние смятаме, че е нужна фундаментална реформа в съдебната система, която започва от Висшия съдебен съвет", каза още Грей. Според нашите анализи все още е напълно постижимо да се въведе пряк вот на принципа "един човек – един глас" още за предстоящото през тази есен обновяване на Висшия съдебен съвет. Надяваме се това да бъде подходът, който ще изберат българските власти, подчерта говорителят на комисията Марк Грей. Правосъдният министър Диана Ковачева тогава се оправда с технически причини, липса на време и на подходящ софтуер за пряко електронно гласуване. Три дни по – късно тя обясни, че ЕК в нито един свой доклад не е искала да прави структурна реформа на ВСС. Сега действащият ВСС е постоянно действащ именно през процедурата на ЕК. Според нея става въпрос за изчистване на недоразумение и невярно подадена информация към говорителя на ЕК Марк Грей. Съдебната реформа трябва да бъде сериозна, задълбочена и да продължава, посочи Ковачева. Експерти уточниха обаче пред БГНЕС, че този избор не може да се случи без промяна в Конституцията и обясненията на Ковачева са несъстоятелни. Без кардинална реформа е невъзможна промяна в съдебната система в България. А такава промяна може да стане с промяна в Конституцията. Това не може да стане, обаче, с обикновено народно събрание, тъй като Конституционният съд се е произнесъл по този въпрос, уточниха университетските експерти. /БГНЕС