Днешното пленарно заседание започна с второ четене на спорните промени в Закона за горите, с които ще се даде възможност без промяна на предназначението на земите да се строят ски писти и лифтове, предаде репортер на БГНЕС. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев се опита да убеди колегите си, че тези промени са в името на децата. "Искам отново да видя децата да карат ски на Витоша. Няма столица в Европа, която да има тази даденост - от самия град да се тръгне и да отидеш да караш ски", заяви той от парламентарната трибуна и продължи: "Искате инвеститори - благодетели, а държавата да няма никаква отговорност и да му се пречи. Трябва да направим, така, че нашите деца и хората да могат да отидат да ползват тези съоръжения и да се радват на природата". В другите парламентарни групи, обаче, законопроектът не срещна такава подкрепа. "От ГЕРБ предлагат текстове, на които ЕС не гледа с добро. Нека от министерството да кажат дали има писмо от ЕС, който казва, че този закон не е по реда си. Наистина има такова писмо. Този законопроект е срещу обществения интерес и обслужва частни лобистки интереси", заяви синият депутат Михаил Михайлов. Мартин Димитров пък коментира: "От ГЕРБ се чудите защо идват такива доклади от ЕК. Като приемате такива закони, ще идват такива доклади. Вие от ГЕРБ имате мнозинство в парламента и можете да гласувате каквото и да е, и ми е много интересно като дойде поредният скандал, пак ли ще ви е виновен хан Аспарух и последните 20 години". Той е убеден, че такива текстове увреждат репутацията на Народното събрание. На практика депутатите гледат текстовете на "трето четене". Защото, въпреки че преди време на всички депутати беше раздаден доклад на земеделската комисия с одобрените на второ четене промени в текстовете, два месеца по-късно се появи допълнителен доклад, в която бяха описани допълнително направени корекции дори и в някои от най-спорните текстове. Според последните предложени редакции правото на строеж на пистите и лифтовете ще се учредява за 30 години, а след изтичане на срока, съоръжението ще става собственост на държавата, ако е изградено в горски територии. Това право на строеж ще се учредява след провеждане на търгове, като, когато става дума за горски територии – публична държавна собственост, Министерски съвет ще открива търга и ще определя началната цена. БГНЕС