Престъплението трафик на хора е криминализирано през 2002 година, но началото на адекватната съдебна практика е след 2003-2004 година. Това каза пред БНР Ива Пушкарва, преподавател по наказателно и международно наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски". Все още има неизяснени въпроси, които са в някаква степен поставени от самия международен стандарт, който не успява до края да разбере самото явление трафик на хора и да го опише. Ако сравняваме българската съдебна практика с други държави, нашата бързо успява да се ориентира и да даде адекватна защита на българските жертви на трафик, но това не е достатъчно, обясни Пушкарова. Тя добави, че престъплението трафик на хора е особено с това, че то създава привидност за това, че жертвата всъщност е извършител. На преден план излиза жертвата, която често пъти понася юридическата отговорност за това, което е преживяла, докато самият трафикант успява някак си да я избегне. Пушкарова каза, че вече са налични в България специализирани курсове, които подготвят разследващите ни органи да имат професионален подход към жертви от насилствените престъпления и трафик на хора. Една част от проблемите са поставени от законодателя, друга част от съдебната практика. "Има един текст за безделничество, който е стар противоконституционен текст и който дълго време не се прилагаше. След 2005 година, когато трафикът на хора много се разпространи, този текст беше използван, за да бъдат преследвани лицата, които проституират, без да се задава въпрос при какви обстоятелства, дали при тях не е налице онази привидност, която прикрива истинския трафик. Държавата ползва този текст все по-масово. Трафикът на хора е устойчиво престъпление и има способността да се възпроизвежда поколения наред, наказателната репресия срещу него трябва да е висока. Трябва да има и глоби, конфискации, освен лишаване от свобода. Това е предвидено в новия НК. Новите текстове преодоляват някои проблеми поставени от международното законодателство", обясни Ива Пушкарова. Тя даде за пример бременните жени, които са водени в чужбина да родят и след това им отнемат детето. "На прокуратурата й е по-лесно да преследва майката, например. Трафикът на хора не предполага да има развитите, то е психологическо престъпление. Построен е върху особен вид презрение към жертвата и трафикантът внушава, че държавата е вредна и ще стовари наказателна отговорност върху жертвата. Превръща жертвата в психологическо зависимо лице от трафиканта", посочи Пушкарова. Тя добави, че за трафика на хора са характерни дълги наказания лишаване от свобода, за да може да се прекъсне връзката между жертвата и трафиканта и е необходимо те да нямат физически контакт доста дълго време. За Закона за съдебната власт Пушкарова каза, че промяната в закона е скандална, тъй като тя рязко се отличава от потребностите на съдебната власт и от нейните нужни. "Съдебната власт излезе с претенции и законодателни предложения, но и законодателната и изпълнителната власт бяха длъжни да чуят това, което иска съдебната. У нас съдебна реформа се имитира постоянно, реалните проблеми се замитат. Няма как да очакваме от хората в системата, които са постоянно лъгани, да работят в полза на демократична България. Компрометира се главния прокурор, ако изпълнителната власт казва какъв трябва да бъде той. Това показва вулгарното отношение и пълното неразбиране на конституционната отговорност, която носи изпълнителната власт. Хората, които работят в съдебната власт не носят цялата отговорност. Отговорността пада преди всичко върху тези, които създават правилата. Съдебната система трябва да функционира устойчиво и да бъде безпристрастна", подчерта Ива Пушкарова. Попитана за това ако изпълнителната власт казва какъв трябва да бъде главният прокурор, Пушкарова повтори, че това има разрушително действие върху съдебната система. "Политическите власти трябва да се въздържат от коментари. Това е класически случай на натиск върху съдебната система. Създават се по този начин в обществото очаквания какъв трябва да бъде главният прокурор", поясни Пушкарова. На въпрос защо е толкова важно кой е да е главният прокурор, Ива Пушкарова отговори, че този въпрос е труден за отговор, защото съдебната система е различна с това, че при нея няма значение кой какъв е. "Изкривява се иначе нейното функциониране. Тази ситуация е за пореден път потвърждение на обстоятелството, че съдебната система не се разпознава като съдебна и от политическата власт. Те не уважават нейните законови правомощия и постоянно се опитват да подменят системата с нещо друго. Не само така се обрича на неуспех самата реформа, а проблемът на правната система като цяло е, че една гаранция за демокрация е независимо работеща съдебна власт. Една изпълнителна власт не може да функционира с дефектна съдебна власт. Съдебна реформа означава стабилна правна среда, която позволява индивидуално развитите на всеки български гражданин", заяви още Ива Пушкарова. /БГНЕС