Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционни промените в Кодекса на труда, приети в началото на тази година, с които се въвеждаше глоба за всички, които работят без трудов договор, предаде репортер на БГНЕС. В началото на годината депутатите приеха, че който работи без сключен трудов договор, се наказва с глоба в трикратен размер на личните осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване, определени върху минималния осигурителен доход за изпълняваната работа в зависимост от съответната икономическа дейност и професия. Конституционният съд, обаче, отхвърли така формулираният текст, защото приема, че той, вместо да защитава и да гарантира труда - наказва работника или служителя, а държавата, вместо да изпълнява конституционното си задължение да полага грижи за осъществяване на правото на труд, налага административно-наказателна отговорност на работника или служителя, който е предоставил работната си сила, без да е сключил трудов договор. Този член от кодекса, с който бяха наложени глобите, според съдиите, противоречи и на принципа за правовата държава. Съдът приема, че не може работникът да носи отговорност, когато е допуснат да предостави работната си сила, защото предоставянето й предполага допускането му до работното място и той не може да преценява правомерността на действията на работодателя. Съдиите са на мнение, че предоставянето на работна сила, без да бъде сключен трудов договор е поведение, което ползва единствено работодателя, доколкото по този начин той си "спестява" плащането на осигурителни вноски за държавното обществено и здравното осигуряване, обезщетения по трудовите отношения, осигуряването на платен годишен отпуск. Те са убедени, че изборът на онзи, който предоставя работна сила, без да е сключен трудов договор, не е свободен, защото правото му да откаже да приеме поставените условия като задължителен компонент на неговата свободна воля отстъпва пред опасността да остане безработен. Съдът обяви за противоконституционни текстовете, които поставяха ограничения пред работодателските организации, когато става дума за тяхната представителност. Става дума за двата текста, според които за представителна организация на работодателите на национално равнище се признава организация, която обединява браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 хиляди осигурени по трудов договор лица и която не извършва дейности, изрично възложени само на нея със закон или с нормативен акт. /БГНЕС