Днес 8 август 2012 г. в парк „Кьошковете” в горната част на главната алея малко преди завоя към зоологическата градина отново беше се създала смъртоносна и зловеща ситуация, която отново идваше „отгоре”. Незнайно как служителите ангажирани с обезопасяване на изсъхналите и опасни клони на дърветата в парка бяха оставили да виси като гилотина парче дърво с размерите на малко пънче силно заострено в долната част. Въпросното изделие висеше на нещо като тел на височина около 3-4 метра точно над минаващи посетители на парк „Кьошковете”, семейства и деца. В ролята си на случаен минувач и след като забелязах висящото дърво, което беше достатъчно високо и трябваше да се свали със специализирана техника се обадих на номер 112, за да помоля да бъдат взети някакви бързи мерки преди да се случи поредният „нещастен” случай в парк „Кьошковете”! Отсреща вдигна любезна дама, която след като ме изслуша ми предложи да ми даде номер, на който да се обадя, за да се свържа с дежурния служител в Община Шумен, тъй като това е в компетенцията на общината и оттам трябва да вземат съответните мерки. Записах си номера и веднага се обадих свързвайки се човек, който се представи като дежурният в Община Шумен. Обясних ситуацията и на него и той ме увери, че веднага ще бъдат взети мерки и ще бъде изпратен екип, който да отстрани проблема. С това се считаше че опасността трябва да е неутрализирана, но не и в Шумен... Тъй като след проведеният разговор с дежурният служител от Община Шумен седнах на близко заведение намиращо се в парк „Кьошковете”, където прекарах около час и половина, реших на връщане (около 19:30 часа) да мина отново по алеята прибирайки се за вкъщи и да погледна дали проблема вече е решен. Висящото пънче се забелязваше още от далеч, беше си още там и нямаше никакви изгледи да изчезне, освен ако не се стовари върху някой случаен минувач след някой по-силен полъх на вятъра. Обадих се отново на дежурния в Община Шумен. Вдигна друг служител, който ми каза да се обадя на номер 112, защото трябвало те да разпоредят, за да се вземат мерки. Това вече ме изнерви особено много, защото ми прозвуча като типичен пример за аналогични герои и ситуации познати от култовият роман „Параграф 22”. Казах на въпросният служител, че в момента вече ситуацията е документирана със снимки, които ще бъдат качени в интернет и тогава със сигурност някой ще „вземе мерки”. В този момент той осезаемо се притесни и веднага попита къде точно се намира мястото (нищо че неотдавна бях обяснил подробно на колегата му, който „в момента го нямало”) и каза, че веднага щял да види какво може да се направи. Не се знае дали проблемът вече е решен, но ако и утре това не се е случило наистина ще имаме шокиращ пример за пълна липса на отговорност и внимание от страна на местната власт и отговорните институции за живота на хората, а на повечето от тях и без друго само това им е останало...един живот Какъв е извода от тази доста показателна случка?! Че всеки се страхува от медиите – от дребният служител, до фигури заемащи ключови постове и разполагащи с реалната политическа и икономическа власт. Но вторият по-песимистичен извод е, че вече почти никой не се интересува от безопасността и дори от стойността на живота на останалите. Е тогава наистина идва и последният извод: „Спасявайте се поединично и гледайте къде ходите!” Joro Iliev the_reality3@abv.bg