Ако потърсим информация в Уикипедия за скалните манастири на шуменското плато, освен указания как и къде да ги намерим можем да прочетем и следният текст: „Скалните манастири представляват забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто Българско царство. Предполага се, че манастирите са възникнали в периода XII – XIV в. успоредно с възникването и разпространението на исихастко учение в средновековна България. В тях са намирали подслон монаси отшелници. Изграждани са в меките варовикови скали, които освен лесни за обработка са и податливи на рушене от природата. Поради тази причина днес в скалните пещери почти липсват следи от стенописи. Предполага се, че монасите са достигали до тях посредством въжени стълби. Първите проучвания тук са извършени от Карел Шкорпил.” Предлагам на вашето внимание няколко снимки, за да видите как съвременните „монаси – ентусиасти” на които вече не им се налага да достигат с въжени стълби до тях, „обогатяват” представата на клетите туристи за религиозния и културния живот от времето на средновековна България и как „разбират и разпространяват” исихасткото учение на монасите от онова време. Пак там в Уикипедия пише, че исихазмът е мистично течение в православното християнство, според което при усилена молитва и самовглъбяване се постига единение с Бога. Предполага се, че тези скални образувания са се обитавали от монаси – отшелници. В наши дни дали монаси – отшелници или други разни образи с ниска култура и липса дори на елементарно начално образование посещават скалните ниши и „подобряват” в най-различен стил автентичния им аскетичен вид!? В момента интериора на килиите е разнообразен с килимче от татово време, с изрезки от списания и календари, с икони от църквата или от пазара (няма значение – кой каквато намерил), с разни стари, нови и още по-нови свещници, кандилници, канделабри и други знайни и незнайни причудливи приспособления намерени по мазета и тавани. Друг тип образи, може би от тези практикуващи природен алкохолен туризъм са оставили в нишите бутилки от биричка, бозичка, кутийки от маргарин, опаковки от храна и други принадлежности от съвременната цивилизация. А трети тип, които просто не знам как да нарека и които може би се изживяват като нещо средно между деца мечтаещи да станат археолози и дъртаци копнеещи да се увековечат на всяка цена, пък са рисували с цветни боички картинки приличащи на тези оставяни от древните хора по пещерите или са си дялкали имената в скалата с нож или с въглен! Така, че благодарение на нас съвременните „човеци” тези скални манастири представляват наистина забележителни паметници на религиозния, културния и просветния живот, само, че не от времето на Втората Българска държава, а от времето на настоящата Българска държава – държава на безхаберие и безотговорност, но не каква да е, а такава породена от невежество и неграмотност, сиреч – неосъзната! Питам се какво ли ще могат да прочетат в Уикипедия след да речем 100 години нашите деца за скалните манастири на Шуменското плато?! Росица Стоймерова