Всичко се случи около 22ч. на 1.10.2012г. Бях в колата със сестра ми. Прибирахме се от среща. Карахме по бул. „Симеон Велики”, след което свихме по ул. „Васил Друмев”, минахме покрай денонощен магазин „Перла” и продължихме към Пети Полк. Колата се движеше със скорост от около 40км/ч. Точно на Т-образното кръстовище на ул. „Васил Друмев” с ул. „Неофит Бозвели”, под шарената сянка, която дърветата хвърляха от уличните фенери и точно в средата на кръстовището имаше винкелова рамка, поставена върху прясно измазана шахта. Рамката беше висока около 120см, а под нея два конуса – по 25см, които бяха мръсни, почти черни и никъде нямаше светлоотразителна лента или нещо, което да предпази шофьорите от ПТП, а само смачкана червено бяла „панделка”. В моментът, в който вече се блъскахме в рамката я видяхме, набихме спирачки и отбихме в страни. Слава Богу нямаше коли, които да излизат от пресечката, но пък имаше кола, която караше плътно зад нас, която по чудо не ни блъсна! Добре, че бяха и коланите, които да ни предпазят от жесток удар в предното стъкло на колата.  Излязох от колата разтреперана и какво да видя – спирачен път, двата конуса навътре под колата и изместената винкеловата рамка оставила стабилни следи по капака на колата. Изкарах конусите изпод колата, върнах рамката на мястото и, както си беше преди, качих се в колата и се прибрахме вкъщи. Обадих се на 112, за да подам сигнал за опасното съоръжение, поставено на пътя, а жената отсреща подходи по много невъзпитан начин, говорейки ми на „ма”. Кажи ми точния адрес, аз как ще подам сигнала, МА!”, „На общината в Шумен какво ще кажа, МА?” и още подобни. Както и да е, тя не ми свърши никаква работа. Малко по-късно отидохме пак на същото място, свързахме се отново със 112, които ни препратиха към дежурен екип на Пътна полиция. Обяснихме им случаят и те казаха, че ще дойдат на мястото. Чакането беше в продължение на повече от 30 минути. Най-накрая дойдоха от ул. „Неофит Бозвели”, излязоха на кръстовището, поогледаха се, започнаха да правят маневри НА КРЪСТОВИЩЕТО и накрая паркираха. Дойдоха при нас, не се представиха кои са, от къде са, обяснихме им какво е положението, и единият от полицаите извади джобно фенерче, което започна да блъска, за да може да светне. Огледа мястото, започна да търка с крак прясно излятият цимент и викна на колегата си: „Аее, то сухо! Ела да го махнем!” Докато преместваха рамката един шофьор въобще не забеляза малките конуси и връхлетя отгоре им, влачи ги около 10 метра, а единият от полицаите се провикна: „Гледай къде караш, ВЕЕЕ!” смеейки се.  След като преместиха конусите, се обърнах към тях с думите: „Не е там работата само да се изместят опасните неща от пътя, а да се предприемат някакви мерки относно такива случаи, защото надали това е единственият случай с опасно поставени винкелови рамки на пътя. Може да се сложи светлоотразителна лента, табела или някакъв знак, за да се вижда от далече, а не в последният момент да забива човек спирачки. А, представете си някой, недай се Боже, да си счупи колата или да се блъсне в някое дърво, или да стане ПТП!”, при което следваше отговор: „Ами, госпожо, ще изпратим някой да измете пътя.” Измитането на шепа пясък нямаше да промени обстоятелствата. Полицаят продължи: „Ние ще пуснем документите, но и без това нищо няма да стане.”, при което моят отговор беше абсолютно веднага, че и аз ще пиша до нужните власти, ще приложа нужните снимки и ще се моля нещо в нашата страна да се оправи!
ЖАЛКО е, че истината за държавата ни е, че е хубава, но това се отнася само за природата!!

Радостина Василева, radi_11@abv.bg