На първия учебен ден снимка на първокласници и млада хубава учителка с къса пола предизвика във Facebook и медиите стотици коментари, които варираха от искрено възхищение до откровен цинизъм.
"Защо не е сложила жилетка?", "Облякла се е като курва, недопустимо за учителка!" , "Предполагам, че който й налапа въдицата, ще го върнат в първи клас, но с мангизите!", "Има големи гърди, но те имат малък срок на годност", "Ама, щом на 28 години още няма дете и семейство, сериозността й е под въпрос!", "Много й отива!", "Красивата жена наистина е учителка, колкото и да не ви се вярва".
Да оставим настрана, че мъжките коментари дори в положителна насока излъчват чист сексизъм, но стана ясно колко навътре сме в матрицата на собствените си закостенели стереотипи, които нямат нищо общо с модерния свят, към който уж се стремим. Нашите разбирания са патриархално-балкански и силно соц. - на възраст от поне 50-60 години.
А основният проблем не е в държавата, а в собствените ни глави.
Учителката на сина ми в първи клас беше подобна готина млада мацка, която ходеше с къса пола и пусната коса на училище, имаше страхотно чувство за хумор, в клас обичаше да си преподава материала във вид на игра и правеше забележките с мек и благ тон, а не с истерични крясъци.
Децата я обожаваха, повечето родители я приемахме с благодарност, защото в училище не им беше скучно, колежките й естествено я мразеха и непрекъснато й създаваха проблеми пред директорката. За дрехите, за това как се усмихнала пред еди-кой си родител или колегата от мъжки пол, за това, че е прекалено хубава.
След като изкара единствения си випуск до четвърти клас, госпожицата напусна.
Отиде да работи в банка, където късата й пола явно не е смущавала никого. И по-добре, вместо да се превърне в типичната, отчаяна от живота мърморана, която си го изкарва на децата. Може пък и да е тръгнала на работа с костюми, не знам.
"Ама вие ли сте...?"
Аз самата се сблъсках с подобно мислене, когато в гимназията за първи път ме повикаха заради провинение на подопечното ми отроче. Преподавателката с удивление попита: "Ама, вие ли сте майката?", гледайки ме като извънземно. "Аз съм, защо?" отвърнах смутено и върху мен се изля тирада, свързана с поведението на детето ми, което кой знае как произлизаше от външния ми вид.
Чак после си дадох сметка, че невзрачното ми дребно телосложение, косата до кръста, избелелите дънки, обикновените гуменки и едрите обици до раменете никак не са се вписалали в стереотипа на учителката за достолепна матрона на средна възраст, майка на 15-годишен непокорен дангалак. Тръгнах по родителски срещи с пола, прибрана на кок коса и токчета и нещата с поведението на детето се оправиха.
"Българката се облича като лека жена" - крещят медиите, като че ли красиви млади жени с къси поли няма нито в Англия, нито в Русия.
"Да, обаче там така се обличат проститутките" - отговарят победоносно моралистите.
Като че ли това дали една жена е проститутка или благонравна зависи най-вече от външния й вид.
Да не говорим, че късата пола не винаги е скандална, особено когато е облечена върху хубаво младо тяло.
Между предизвикателната крещяща дреха, безличните дънки и скучните костюми има поне 10 ката женствено невулгарно облекло. Да, границата между приличното и неприличното е много тънка, но какво лошо има в това да подчертаеш женствеността си, когато ти отива, разбира се. И по дрехите ли съдим за качествата на човека?
Всъщност, дрехите и външният вид на някого са най-малкият проблем.
Стереотипи имаме за всичко. Да вземем политиците: кандидат политикът у нас винаги е най-добре да се е взел от нищото, но пък и това не е съвсем добре. Ако е ново лице - този пък кой го знае, ако е от старите - ооо, този вече го знаем. Ако е беден - отива в парламента да краде, ако е богат - купил си е мястото на депутат. Ако е известен в друга област - е, защо го прави, ааа, явно има задни мисли, кариерата му сигурно вече не върви, ако не е известен - не става за нищо друго, затова се е захванал.
Ако е жена - сигурно е спала поне с половината от съответната партия, ако е мъж - нечий син е или е зависим от някого. Политик винаги е мръсна дума и всички са маскари.
И не си даваме сметка, че именно поради подобно мислене, свестните хора наистина все повече ще липсват сред управляващите, а мислите ни за тях все повече ще става истина.
Или пък мнението ни за бизнеса.
От подигравателното "честни частници", хората, занимаващи се с какъвто и да е частен бизнес в България, се превърнаха в "крадци, мошеници и лоши експлоататори", а чуждите инвеститори в "колонизатори".
Бизнесменът непременно е забогатял по "втория начин", лъже работниците, крие осигуровки и не плаща заплати, за да си купи яхта или луксозна къща, сигурно има връзки с ДС или е подкрепян от някоя партия, има поне няколко любовници и задължително е изключително прост и необразован.
Не че ги няма и такива, но хилядите собственици на малки магазинчета, закусвални и ресторантчета, хората каращи такси, бояджиите и студентите-хамали с еднолични фирми също се занимават с частен бизнес и ежедневно се борят с бюрокрацията.
Аааа, ама те просто си изкарват хляба, за разлика от другите, които печелят много пари.
Богат ли си, няма как да си спечелил честно, значи си престъпник, не е възможно друго.
Бедните са винаги морални, стига да не са от малцинствата, разбира се. И не можем да разберем, че точно поради такова мислене, хората, които искат да правят нещо с живота си и да не разчитат на държавата, все повече ще я напускат и ще търсят реализация в чужбина.
Индивидуалното мислене, изглежда, също е лошо нещо - "лигави интелектуалци, само разсъждават и не стават за нищо". Tова да се открояваш от общата сива маса е много зле - "тия пък какво се правят на интересни".
Различно от общоприетото мнение е скандално - "този не е патриот, не уважава Ботев и Левски", да имаш идеали е нещо екстравагантно - "ще го питам аз, ако няма с какво да си храни децата, дали ще ми говори за морал".
Именно заради закостенелите си стереотипи не уважаваме хората, които се открояват, а гледаме да ги стъпчем като ги приравним с останалите.
И после се чудим защо и обществото ни тъпче все на едно място от години.
Впрочем, явно не си даваме сметка, че българите наистина сме жертва не на някакъв световен заговор срещу държавата, а на собствения си чип, както любезно ни го каза един политик от близкото минало.
В главите ни препускат доста малоумни модели за всичко - от външния вид на учителките, през социалния статус на бедните и богатите, до призванието на интелектуалците.
Не казвам, че няма общоприети морални норми и забрани, дори дрескод, които трябва да се спазват от всички, но "какво ще кажат хората", "леле, какво ще си помислят за мен", "недей да разсъждаваш повече, а учи/работи" и "снишавай се, че да не правиш впечатление" не са сред тях.
А са матрица, в която, точно като във филма, сме вкарани от други, но можем да излезем само сами.
Виктория Стойчева, webcafe.bg
Коментари
гого
трябвали всички учители да бъдат на 50 години сбръчкани изнервени мърморещти
Наблюдател
"А основният проблем не е в държавата, а в собствените ни."
Защо отлагате лечението си тогава? Всъщност, колко човека сте?
земен
88,добре правиш,че открито споделяш проблемите си!
М
Гледах я и там- хубава,умна жена! Няма да купувам кон,че да му гледам зъбите!
еееее
е как пък разбра че е и умна като я гледаш той и б б има визия ,ама у главата никой нема
99
До 88
Дрисльо е на майка ти осмачето, а възбуда постигаш сигурно гледайки другата осмица в огледалото, т.е. себе си.
99гувно
гувно
99
До 88
И като си почнал една дискусия с едно име карай я докрай, със същото име не си отговаряй сам, ползвайки други имана. Че имаш психологически проблем стана ясно още от първото ти изказване, но чак пък раздвоение на личността - мисля че преиграваш.
88
айдуду