Народното събрание прие промени в Закона за защита на потребителите, с които затяга контрола върху необоснованото повишаване на цените и въвежда нови задължения за големите търговски вериги. Законопроектът беше одобрен със 135 гласа "за", 38 "против" и 21 "въздържал се".

С промените депутатите удължават с още една година действието на част от текстовете от Закона за въвеждане на еврото, тъй като според вносителите плавният преход към единната валута все още не е приключил и остава риск от спекулативно поскъпване.

Новите правила предвиждат всяко увеличение на цените на стоки и услуги да бъде икономически обосновано. Ако търговците не могат да докажат защо повишават цените, Комисията за защита на потребителите ще може да налага значително по-високи санкции.

Според приетите текстове при отказ за предоставяне на информация или при подаване на невярна информация глобите ще бъдат между 10 000 и 100 000 евро. При повторно нарушение санкциите ще се удвояват. Така глоба от 100 000 евро може да достигне 200 000 евро.

При възпрепятстване на проверки санкциите също ще бъдат значително завишени, като при повторно нарушение отново ще се прилага двоен размер на наказанието.

Законопроектът е внесен от депутати от Прогресивна България и прехвърля част от антикризисните текстове от Закона за еврото в Закона за защита на потребителите, като удължава действието им с още една година след първоначално предвидения срок.

Освен ограниченията срещу необоснованото поскъпване се въвежда и ново изискване към големите търговци. Вериги за хранителни и нехранителни стоки, напитки, цигари и лекарства с оборот над 5 112 919 евро за предходната година ще трябва ежедневно да публикуват ценова информация в машинно четим формат.

От името на вносителите Явор Гечев заяви, че целта е да се предотврати рязко увеличение на цените след изтичането на действието на закона за еврото. "Глобите не мотивират някои от търговците да ги спазват, предпочитат да ги заобикалят, затова предлагаме удвояване на паричните наказания", посочи той.

Гечев обясни още, че държавата подготвя индекс "справедлива цена", който няма да определя административно стойността на продуктите, а ще служи като ориентир за потребителите.

Предложенията предизвикаха сериозни спорове в пленарната зала. От Възраждане определиха мерките като недостатъчни. Цончо Ганев коментира, че действията срещу инфлацията приличат на "гасене на пожар" и няма да доведат до реално понижение на цените.

Критики отправиха и от Демократична България. Според Мартин Димитров управляващите прекрачват границата с понятието "справедливи цени". "Нямат работа нито регулаторите, нито Министерството на икономиката да определят справедлива цена", заяви той. По думите му подобни текстове могат дори да доведат до ново поскъпване, защото създават усещане за засилена държавна намеса на пазара.

Димитров постави под съмнение и готовността на Комисията за защита на потребителите да обработва огромния обем информация за цените. "Този сайт е едно смислено нещо, но нека да заработи до юли. Юни-юли да има кошница от стоки, за които да се публикува цената в същия ден", призова той.

От Прогресивна България защитиха предложенията с аргумента, че хората в малките населени места вече трудно се справят с рязкото поскъпване.

Иван Явен заяви, че на много места "цифричката остана, но валутата се смени". "Хората казват, че не искат да плащат данък "алчност"", посочи той. Янев подчерта, че новият ценови портал трябва да бъде достъпен и за хора с увредено зрение, тъй като много държавни сайтове и платформи на търговски вериги все още не могат да се използват със специализиран софтуер.

Подкрепа за законопроекта дойде и от Движение за права и свободи. Айтен Сабри заяви, че идеята има положителна цел — да ограничи спекулативното поведение и да даде повече прозрачност на потребителите. Тя обаче предупреди, че все още липсва ясна методика за определяне кога едно увеличение е икономически необосновано. "Не може по един и същи начин да се оценяват например аптеки и бензиностанции", посочи Сабри.

От Продължаваме промяната също излязоха с критики. Венко Сабрутев предупреди, че текстовете могат да доведат до скрито въвеждане на ценови тавани. "Коя е справедливата цена за ремонт на баня?", попита той и предупреди, че подобни мерки вече са довели до проблеми в други държави, включително Унгария.

В отговор Константин Проданов обясни, че става дума единствено за около 20 основни хранителни продукта и че държавата няма да определя цени на лекарства като инсулина например. Той увери, че подготвяната методика ще отчита регионалните различия в цените.

От ГЕРБ-СДС също изразиха резерви. Красимир Вълчев напомни, че според решения на Съда на Европейския съюз държавата няма право да определя "правилни" или "справедливи" цени, защото това нарушава свободната конкуренция.

Той постави въпроса дали вносителите са анализирали европейското законодателство и дали Комисията за защита на потребителите изобщо разполага с необходимия капацитет да следи и обработва информацията за целия пазар.

Дир.бг