Днес отбелязваме 141 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След подписването на Берлинския договор Великите сили разпокъсват земите на българите, като създават Княжество България, една малка държава в северните територии на Османската империя, автономната област Източна Румелия, която е пряко подчинена на султана, Северна Добруджа е дадена на Румъния, Поморавието на Сърбия, а Македония и почти цяла Тракия остават под робство в границите на Османската империя.

Бързият икономически темп, усилената работа и стремеж към просперитет, развитие и обединение на нацията и отечеството водят до акта на Съединението. Създаден е Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК), който има значителна роля в организацията на съединението на двете Българии. БТЦРК се заема активно с публикации във вестници и публични демонстрации под ръководството на Захари Стоянов. Идеите за съединение се приемат с широка подкрепа и в Княжество България и в Източна Румелия от масовото население, а еуфорията и готовността за величествения акт расте.

Ден преди Съединението, на 5 септември, в прокламация Захари Стоянов заявява:

„Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!“.

Бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан и други градове и селища се ръководят от БТЦРК. На 6 септември въстанически отряди завземат конака и пощата в Пловдив и в резултат на военен преврат, оглавен от командващия пловдивското полково окръжие майор Данаил Николаев, губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е свален и заменен от администрация, назначена от българския княз Александър I Батенберг. Съпротивата срещу Съединението е под минимална, а генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич заявява: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!“.

На 8 септември Александър I Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, в която заявява: „Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, Аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България“.

Извършена е мобилизация на армията с готовност за атака на България от страна на Османската империя, до която не се стига, а нападението идва неочаквано от запад, където Сърбия обявява война на България.

След вероломното нападение на Сърбия над България, българите доказват с кръвта си акта на Съединението в тежките сражения при Сливница и героичната защита на Видинската крепост. За отрицателен срок българската армия минава от турската на сръбската граница и там от защита преминава в настъпление, след което навлиза във вражеска територия, с което войната приключва с победа за България. По този начин актът на Съединението е защитен и опазен, а самото то утвърдено. 

„Тази година в Тракия, догодина в Македония!“, казва тогавашния министър-председател Петко Каравелов по повод съединението на двете Българии. Те показват мисленето на тогавашните български държавници и българския народ относно отношението им към нашите сънародници извън пределите на границите. 

Днес.бг