Атентатите от 11 септември 2001 г. изненадаха напълно американските служби за сигурност. Вследствие на това тогавашното американско правителство бързо изгради огромен апарат за наблюдение и следене - с последствия, които се усещат и до днес.

Пътуването със самолет има своя собствена хореография. На контролния пункт за сигурност правилата са: раницата в кошницата, обувките също, сваляне на колана, изпразване на чантите, течности само до 100 милилитра, вдигане на ръцете в скенера за тяло. 11 септември продължава да оказва влияние и до днес - той промени начина, по който американците пътуват със самолет. Това, което никой не усеща в ежедневието, е, че държавата сега е по-бдителна и следи гражданите. Терористичните атаки шокираха САЩ и дълбоко разтърсиха чувството за сигурност на американските граждани. Индия Маккини от организацията за граждански права Electronic Frontier Foundation (EFF), цитирана от немската телевизия А Ер Де, обяснява случилото се с това, че тогава са царели "паника" и "параноя" - и желанието да се промени системата за сигурност така, че 11 септември да не може да се повтори.

На 11 септември 2001 г. терористичната организация "Ал Кайда" извърши координирани атаки в САЩ. 19 терористи отвлякоха четири пътнически самолета и насочиха два от тях към Световния търговски център в Ню Йорк. Двете му кули се срутиха. Трети самолет се разби в Пентагона край Вашингтон, докато четвъртият самолет се разби в открита местност в Пенсилвания след намесата на пътниците. При атентатите загинаха 2 977 души.

Дъг Бандоу от Института "Като", либертариански ориентиран център за анализи във Вашингтон, обвинява политиците от Демократическата и Републиканската партия, че са се възползвали от 11 септември. Те бързо са настояли за правомощия за властите, които те отдавна са търсили, но които често не са имали нищо общо с борбата срещу тероризма: "Развитието оттогава насам е много лошо. Политиците се възползваха от страха и паниката, за да укрепят собствената си власт." Разширените правомощия за службите за сигурност и разузнавателните служби са заложени в закона "USA PATRIOT Act" от есента на 2001 г. с. С 98 гласа "за" и един "против" законът е приет от Сената, без нито той, нито американската общественост да са го обсъдили подробно.

Единственият глас "против" е този на сенатора-демократ Ръс Файнголд. Преди гласуването той призовава колегите си да проучат внимателно съдържанието на законопроекта. В крайна сметка трябва да се гарантира, че няма да се отслабим сами, като възнаградим терористите: "Не трябва да се отказваме от свободите, които са важни за нас и които те се опитват да унищожат."

Само шест седмици след атентатите тогавашният президент на САЩ Джордж У. Буш, републиканец, поставя подписа си под "PATRIOT Act". По време на церемонията Буш посочва, че досегашните закони са още "от времето на телефоните с шайба". Новият закон, от друга страна, позволява наблюдение на всички средства за комуникация, използвани от терористите, като електронна поща, интернет и мобилни телефони. Бандоу от Института "Като" счита някои от правомощията, които властите получават тогава, за легитимни. Въпреки това, в крайна сметка става дума за "драматично разширяване".

Много хора не са искали да чуят нищо за това: "Тогава американците просто не бяха склонни да обсъждат плюсовете и минусите на отделните правомощия." Впоследствие апаратът за сигурност и наблюдение значително се разраства, между другото и с учредяването на Министерството на вътрешната сигурност.

През 2013 г. настъпва повратна точка. Едуард Сноудън, служител на Агенцията за национална сигурност (NSA), разкрива: Инструментите за наблюдение, предназначени за отбрана срещу чуждестранни терористи, се използват и за наблюдение на американското население. По-късно Сноудън казва, че е видял "тревожни" неща - неща, които разузнавателните служби "не бива да правят", и решения, които са били взети "в тайна", без обществеността да знае за тях и да е дала съгласието си: "Дори нашите представители в правителството не са знаели за това." Според Индия Маккини от организацията за граждански права EFF Сноудън е показал, че между това, което Конгресът като законодателен орган е имал предвид, и това, което всъщност се е случило, е имало "разминаване". След разкритията си Сноудън е заплашен от наказателно преследване и бяга през Хонконг в Русия. Въпреки че някои американци го считат за предател, посланието му е чуто.

Широките правомощия са отчасти отнети. Според Бандоу от Института "Като" това се дължи преди всичко на войната в Ирак, която по това време вече се счита за провал. Много американски войници вече са загубили живота си в тази война, но от оръжията за масово унищожение, с които според правителството на Буш тогавашният иракски президент Саддам Хюсеин уж е разполагал, никога не бе открита и следа. Бандоу казва, че в този момент все повече американски граждани са стигнали до заключението, че Буш е злоупотребил с властта си - и че вече е време да се следи по-внимателно собственото правителство: "Хора като Сноудън разкриха злоупотреби и показаха: тези данни наистина се събират, но не по начин, който ефективно защитава американците", подчертава той.

През следващите години политиците отнемат от разузнавателните служби поне част от правомощията за наблюдение. "PATRIOT Act" от 2001 г. днес вече не съществува в този вид. Но някои от инструментите и практиките за наблюдение, въведени с него, продължават да се използват. Индия Маккини критикува факта, че важни подробности по този въпрос все още не са известни на обществеността: "Това се счита за тайна, свързана с националната сигурност." Когато задава конкретни въпроси на разузнавателните служби, тя винаги получава подобен отговор: "Ние искаме да постъпим правилно, точно както и вие. Доверете ни се." Но не бива да става така, казва Маккини.

11 септември предизвика най-мащабното разширяване на държавните правомощия в областта на наблюдението и сигурността в съвременната история на САЩ. Според Маккини обаче това не е превърнало САЩ в държава на тотално наблюдение. Тя посочва, че Конституцията на САЩ ефективно защитава правата на хората. Бандоу от Института "Като" в общи линии е съгласен с нея. Той обаче изразява загриженост, че с властта на апарата за сигурност може да се злоупотребява. Според него в момента именно президентът Доналд Тръмп представлява "предизвикателство" за гражданските свободи в САЩ с миграционната си политика. При това става въпрос преди всичко за това как служителите на имиграционната служба ICE действат по време на своите операции и рейдове: "Онзи, който в очите на един американец изглежда малко чуждестранен, трябва да очаква, че някой ще го хване и ще поиска доказателство за гражданство." Някои хора вече се страхуват да излязат на улицата. Това, че изведнъж се появяват въоръжени и маскирани лица, които задържат хора, преди 20 години е било "немислимо", критикува Бандоу и предупреждава: "Рискът от ограничаване на нашите свободи сега е по-голям".

Дир.бг