Руски староверци от варненското село Казашко посрещнаха Новата година на 14 януари, съобщи кореспондентът на БГНЕС във Варна. Те празнуват по стар стил и почитат традициите от миналото. Както всяка година жените и децата бяха наметнати с цветни шалове в ярки цветове. Според обичая къщите в селото бяха обиколени от сурвакарите, които не използваха дрянова клонка, а ръсеха зърна жито и ечемик за здраве и берекет. Сурваките започнаха с руски песни от кметството. Включи се и кметицата на селото Гергана Иванова. Тя разказа, че казаците честват всички църковни празници по стар стил, но с течение на времето при тях е навлязъл и българският фолклор. Пред общината първи жито хвърлиха 4-годишната Аделина и 6-годишната Християна. Посрещането на Новата година в Казашко е започнало още на 13 януари с отслужване на литургия в църквата. Според обичая надвечер на 14 януари семействата се събират на трапезата, като основните ястия са борш, зеле с джумерки, руски пироги, сърми, който тук наричат голубци, пелмени и варенки. Въпреки, че са затворено общество на Нова година всеки е добре дошъл. В селото живеят около 400 души, като 70 % са староверците и 30 % българи. Въпреки, че са една от най-малките малцинствени групи у нас, те са много интересни. Първата избрана къща за сурваки бе на семейството Паша и Цветан Генови. На двора бе украсена голяма елха, а стопанката посрещна гостите с руски танци. Жените и децата поръсиха с жито за здраве, а Паша се пожела за Новата година много здраве и късмет на семейството и внуците си. Стопаните и гостите изиграха казачок. Всички влязоха в битова стая с осветление на свещи и претрупана трапеза с руски ястия. Според преданията село Казашко е основано от староверци, дошли от Северна Добруджа и Мала Азия през 1901 година, като за негов основател се смята Матвей Русов, пристигнал от Румъния. Първоначалното име на селището е било Казашка махала, а през 1953 то получава днешното си име - Казашко. Първите руски поселения са от т. нар. староверци, избягали от Русия по време на църковните реформи през ХVІІ – ХVІІІ век. Интересното е че в селото, не се пуши на публични места, защото се смята за грях. Не се одобряват разводите и женитбите с друговерци. От 1962 година снаха в селото е станала българката Денка Стоянова. Мъжът и е бил руснак и е свикнала с традициите им. В миналото обаче много трудно се приемаха смесените бракове, каза Денка. Сега тя пее в селския хор и се явява на различни участия с руски песни. Жената разказа, че преди години повечето къщи в селото са били малки и отдалечени една от друга, както и хората. По думите й ситуацията сега е различна, от както в селото са започнали да живеят българи, всички са станали по сплотени. Въпреки това Денка допълни, че староверците забраняват да се влиза в църквата им. В България има само още едно такова село - Татарица край Айдемир, Силистренско. Много от зетьовете и снахите в Казашко са оттам. Основният поминък в тези села е рибарството. Затова и гонените от реформите казаци са избрали бреговете на варненското езеро за свой втори дом. Според обичая в църква се ходи само с традиционните носии, които се наричат шубки. Мъжете не се бръснат, а жените трябва да са с дълги коси и забрадени. Иконите също трябва да бъдат в църквата, а не в къщите. Характерното за църквите е, че нямат олтари. По различни са и кръщенетата. При казаците кръщелникът трябва да се потопи целият под водата, бебетата пък се потапят в три пъти в купела, но най-късно до 40-ия ден от раждането си. Църквата в селото е от 1936 г. За отбелязването на руската Коледа на 7 януари жителите на селото се радваха на ефектно осветление на църквата, което осветяваше и площада. /БГНЕС