Реформата в образованието, която ще се прокарва с приетия миналта есен от ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ) изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование, започва с престуктуриране на държавните и общинските образователни институции. Първата стъпка е смяната на имената на училищата и детските градини, "технолигичният" срок за осъществяването на която е между 40 и 50 дни. Това стана ясно от изготвения от Министерството на образованието и науката (МОН) държавен стандарт за образователните институции, който е един от стандартите, чрез които ще се прилага новият закон.

Това на практика значи, че средните общообразователни училища (СОУ), езиковите гимназии (ЕГ), математическите и природо-математическите гимазии (МГи ПМГ) ще имат нови имена още на 15 септември т.г., тъй като законът влиза в сила от 1 август. "Средните общообразователни училища (СОУ) стават средни училища (СУ), а езиковите и математическите гимназии - профилирани гимназии", обясни пред "Дневник" зам.-министърът на образованието Диян Стаматов, който доскоро бе директор на 119 СОУ "Акад. Михаил Арнаудов" в София. От думите му стана ясно, че покрай името директорите трябва да сменят и трудовите договори, и печата на училищата.

След промяната например 32 СОУ "Св. Климент Охридски" в София ще трябва да се казва 32 СУ "Св. Климент Охридски" - име, което може да се бърка с това на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Английската гимназия в Пловдив, която носи името на града, вече ще трябва да се казва ПГ "Пловдив". Очаква се спициализираните училища - спортни, училища по култура, училища по изкуства и духовни училища, да продължат да носят имената си. Помощните училища поетапно ще бъдат преобразувани в Центрове за специална образователна подкрепа.

Кунева ще поставя "национално отговорни задачи" на училищата

Друга промяна, която може да влезе в сила още от предстоящата 2016/2017 учебна година, ще зависи лично от образователния министър Меглена Кунева - тя ще може да поставя "национално отговорни задачи" на училища и така да им дава статут "национални". От МОН обясниха, че такива са "задачите, чието изпълнение е с трайно значение за обществено-икономическия живот в най-малко 15 области в страната и за което е осигурено целево финансиране от държавния бюджет". Например, математическа гимназия може да стане национална, ако в извънучебно време "ученици, учители и родители инициират и апробират нов електронен продукт за развитие на математическата логика".

Статутът "национално училище" е гарантиран за 22 училища, за които в момента отговаря Министерството на културата, в т.ч. са и националните художествени гимназии. Останалите 20 училища, които са "под шапката на" просветното министерство може да се разделят с него, ако не отговарят на едно от две условия - да изпълняват национална задача или да имат повече от 20 ученици от други области на страната. Училища, които в момента не са национални, пък ще могат да кандидатсват за такъв статут по същите критерии. Той ще се дава за 4 години най-вероятно от учебната 2017/2018 година, като вече има разписана процедура за предварителното му отнемане, обясниха експертите от просветното ведомство.

Всяко училище ще може да се пише "иновативно"

Всяко от близо 2500-те училища у нас ще може да кандидатства за названието "иновативно", което обаче няма да бъде вписвано в неговото име и на първоначален етап няма да му носи допълнително финансиране. Условие за "иновативност" е поне в една от паралелките да се провежда "различно образование" - "с нови технологии, чрез песни и танци, нови методи на преподаване, ново учебно съдържание и други", обясниха от МОН.

За да влязат в този списък, училищата ще трябва да кандидадстват с проекти до 31 ануари 2017 г., като изрично условие е да променят най-много 30 на сто от задължителната учебна програма. Два месеца по-късно специална комисия ще отсее проектите и на практика училищата ще почнат да ги реализират за срок от 4 години от учебната 2017/2018 година. Ако иновативните програми го налагат, учебната година за тези училища ще бъде удължена с 2 седмици - от 36 на 38.

На въпрос дали няма да се правят експерименти с деца директпорът на столичното 51 СОУ "Елисавета Багряна" Асен Александров, който в момента е съветник на Кунева, отвърна: "Томас Едисън е правил 10 000 опита преди да открие крушката". Той даде и предложение за иновативност - предмет "Българско възраждане" в някое от училищата в Калофер. От МОН пък поясниха, че комисията ще може прекратява иновативното обучение, ако се види, че то не работи. Поради тази причина през първата година от ведомството няма да мислят за допълнително финансиране за такива проекти на училищата.

Тежката реформа остава за общинските съвети

Най-тежките решения за преструктурирането на училищата ще трябва да бъдат взети от общинските съвети. До 31 май 2017 г. те ще трябва да преценят дали основните училища в съответната община да останат такива, като обаче да бъде съкратена една паралелка - осми клас, което вероятно ще доведе и до съкращения на училители. Или - да ги превърнат в обединени училища - до десети клас, когато според новия закон ще се завършва първия гимназиален етап.

Налага се подобно решение да бъде взето за около 1325 училища, в които в момента се проподава до осми клас. То ще е в следствие от новата структура на образованието, според която основно образование ще се завършва след седми, а не след осми клас. Макар и надеждите да са, че повечето училищата в малките населени места ще се разширят до обединени и така ще се задържат млади хора в регионите, очакванията са, че заради липса на финансиране, кадри и ученици ще стане точно обратното.

Частните училища и детски градини, които от учебната 2017/2018 година също ще получават държавно финансиране, ще трябва да се пререгистрират по Търгоския закон, стана ясно още днес.

dnevnik.bg