Турция е уволнила стотици свои висши военни - представители в НАТО както в Европа, така и в САЩ, след неуспешния опит за преврат от 15 юли, показват документи, до които агенция "Ройтерс" е получила достъп. Това означава, че последвалата чистка е засегнала някои от най-добре подготвените кадри в армията.

Според класифицирано военно комюнике, до което "Ройтерс" се е добрала, на 27 септември Анкара е наредила на 149 военни, разположени в щабовете на НАТО в Германия, Холандия, Белгия и Великобритания, да се върнат в Турция в срок от 3 дни.

При завръщането им повечето от тях са били освободени от служба, арестувани и вкарани в затвора – поне според турски представител в НАТО и два имейла на засегнати военни, изпратени до колегите им в алианса преди принудителното им заминаване.

В едно от тези писма се говори за "лов на вещици" сред висшите военни, служещи в чужбина.

Данните на "Ройтерс" показват, че общо 400 такива кадри вече са били уволнени. Въпреки че това е незначителна част от над 100 000 представители на армията, образованието, правосъдната система и полицията, които загубиха работата си заради подозрения, че са част от организацията на Фетхуллах Гюлен, решението да се освободят един от най-квалифицираните военни служители от елитни международни организации показва дълбочината на чистката, подета от президента Реджеп Тайип Ердоган.

Според турски служители мащабните уволнения, които се радват на голяма подкрепа вътре в страната, са оправдани заради действията на военните, опитали на 15 юли да свалят правителството насилствено. Тези събития доведоха до смъртта на повече от 240 души, повечето от които – мирно население.

Но уволненията в НАТО повдигат въпроси за стратегията на Турция след проваления опит за преврат, тъй като напоследък изглежда, че Ердоган търси все по-близки връзки с най-големия опонент на Алианса от студената война – Русия.

Анкара е важен съюзник за Запада в битката срещу "Ислямска държава" и в овладяването на мигрантския поток. Турция е и сред страните с най-голям принос в изпращането на военен персонал за обучение на местната армия в Афганистан по програма на НАТО. Тя е страната с най-голяма армия в алианса след Съединените щати.

Според информация на "Ройтерс" от 50-членния военен персонал на Турция в централата на алианса в Брюксел в момента са останали само 9 служители. Представителите на страната не са присъствали на последните срещи в щаба. "Турция не е на масата", обяснява източник на агенцията.

Постоянният представител на страната в НАТО е отказал коментар.

Колеги на отзованите и уволнени служители смятат, че причината за съдбата им са подозренията на Анкара, че те може да са били част от военната фракция, стояща зад събитията от 15 юли. Те обаче отричат да имат нещо общо и посочват, че по време на опита за пуч са били в чужбина и нямат причина да предприемат подривни действия спрямо правителството.

Някои от уволнените не са се върнали в Турция поради страх от съдебно преследване. Затова документите им са обявени за невалидни, а достъпът им до банковите сметки е блокиран. На техните близки, останали в Турция, е забранено да напускат страната, а някои са вкарани в ареста. Това се разбира от два прощални имейла, видени от "Ройтерс".

"Те ми отнеха всичко, дори и семейството ми", казва учил в САЩ турски военен авиационен инструктор, който е бил изпратен в Брюксел за 3-годишен мандат, но е уволнен през август. Сега той е поискал политическо убежище в Белгия. "Не съм уведомен за това срещу мен да са повдигнати обвинения", допълва служителят.

Ердоган обвинява проповедника Фетхуллах Гюлен, който живее в изгнание в САЩ от 1999 г., че неговата организация, известна като ФЕТО, е организирала преврата. Анкара смята, че негови поддръжници са се внедрявали в армията и държавните учреждения в продължение на десетилетия в опит да завземат властта.

Но според освободените от НАТО атаката срещу тях е поради факта, че те са получили образованието си в Европа и САЩ и са по-западно настроени. Според тях това не се връзва във визията на Ердоган за една по-ислямска Турция, вдъхновена от Османската империя.

dnevnik.bg