28 партии с 1114 кандидати ще се борят днес за места в 150-членната долна камара на холандския парламент – като около половината от тях се очаква да преминат прага от 0.67% подкрепа.

Според последните проучвания за първото място ще се борят досега управляващите консерватори от Народната партия за свобода и демокрация (с подкрепа от около 16%) и антиевропейската Партия на свободата на Герт Вилдерс (около 14%).

Вилдерс водеше в проучванията между ноември и края на февруари, като най-високата регистрирана за него подкрепа бе 20%. Броят на привържениците му обаче спада постепенно от началото на годината, като регистрира единствено леко увеличение в последните дни. Това се дължи вероятно на дипломатическия скандал с Турция, който, впрочем, вдигна и подкрепата за премиера Марк Рюте.

Очаква се следващите политически сили да са "Християндемократичен апел" и "Демократи 66" – с по около 12%, "Зелени леви", Социалистическата партия и Партията на труда.

Въпросът е какво ще се случи след това. Фрагментираната природа на холандската политика по традиция води до създаването на коалиционни кабинети. Останалите партии твърдят, че не желаят да управляват съвместно с Вилдерс, когото намират за расист.

"Холандия винаги е имала голям брой по-малки партии. Новото е колко малки са станали "големите" партии", коментира пред "Ройтерс" политологът Кристоф Якобс.

Но досегашният модел може да пострада, ако нито една политическа сила не получи категоричен мандат да оглави кабинета. Възможно е Холандия да се отправи към период на политическа нефункционалност, подобен на този в съседна Белгия. През 2014 г. там на четири партии им отне пет месеца да създадат коалиция. А преговорите за управление през 2010 г. - 2011 г. продължиха 541 дни.

Коалиция, която да изключи Вилдерс, ще трябва да включи консерваторите, които са про-бизнес ориентирани, дясноцентристките християни, центристки настроените либерали, лейбъристите или левите социалисти или "Зелените".

В опитите си да намалят привлекателността на евроскептика, сега всички големи партии говорят за ограничаване на имиграцията. Но мненията им се различават по отношение на бюджетните ограничения, възрастта за пенсиониране, грижата за възрастните и здравеопазването.

Дневник